— Те са добри. Служителите им са опитни.
— Такива са и моите сведения.
— Ние, разбира се, сме готови да им помогнем с каквото можем.
— Благодаря.
— Разбираме това.
— Смятам, че трябва да бъдем много точни в това отношение, мистър Дезмънд.
— В какъв смисъл?
— Нашата оферта за сто долара на акция важи от днешна дата. Все пак трябва да определим някакъв срок на валидност. Финансовият пазар, както добре знаете, е непостоянен. Не можем да поддържаме такава висока цена за неопределено време.
— Какъв срок предлагате?
— Тридесет дни, считано от днес.
— Прекалено кратък е, мистър Янко. Това означава само двадесет и два работни дни. За такъв период е невъзможно да се приключи едно международно разследване. Нуждаем се най-малко от деветдесет дни.
— При сегашното състояние на пазара? Изключено!
— Според вашия телекс офертата е била направена на базата на, цитирам: „преценка на бъдещите възможности в тригодишен план“.
— Става въпрос за оценка, а не за премия.
— Нека не спорим за някакви си три месеца.
— Шейсет дни. Не повече.
— Това е извън пълномощията ми. Ще трябва да се допитам до Арлекин.
— Направете го, моля. Кога мога да очаквам отговора му?
— Зависи от него. Той няма да прояви неучтивост.
— Както аз понякога правя. Знам, мистър Дезмънд. Да се разберем така. Ако Арлекин реши да забави отговора си, ще се почувствам свободен да намаля уговорения срок със съответния брой дни. Справедливо ли е?
— Трудно е да се нарече така. Ще му го предам.
— Самият вие сте труден човек, мистър Дезмънд. Но аз уважавам това. Ако някога решите да смените натоварването или обстановката, ще бъда щастлив да обсъдим условията ми… щедрите ми условия.
И така, заплахата бе произнесена в спокойния, общоприет начин на водене на преговори. Ако не успеят да ни измамят или купят, ще ни смажат. Бях изправен срещу сардоничната ловкост на хищника. Искаше ми се да се изплюя в лицето му. Вместо това му благодарих за любезността и излязох сред по-човечната лудница на Парк авеню.
В три следобед отидох в „Лихтман Уелс“. Това, което знаех, не ме успокои, защото хората от тези агенции, също както и застрахователните агенти, изкарват прехраната си, като експлоатират вероятността от нещастие. Старшият съдружник — побелял бивш полковник от военната полиция, ми прочете ужасяващ списък от случаи от своята картотека, всеки един от които би могъл да бъде предотвратен, ако жертвите били ползвали услугите на „Лихтман Уелс“. Саул Уелс, младшият съдружник, седеше търпеливо, докато траеше представлението, и едва когато подписахме договора, ме ободри с чаша кафе в собствения си кабинет. Той бе дребен, с жълтеникавочервена коса, непрекъснато дъвчеше незапалената си пура и придружаваше думите си с намигвания и жестове.
— Не се оставяйте старецът да ви притесни, мистър Дезмънд. Той е търговецът в нашата агенция, така че трябва да разкаже някоя и друга история. С работата се заемам аз… Как работим? Ами, отвътре — истинско разследване. Нашите агенти действат открито — никакви тайни, никакви фалшиви носове — проучват начина на действие, взимат показания, търсят пропуски и противоречия. Отвън? Ровим се навсякъде, откриваме кой къде спи, кой харчи повече, отколкото са му доходите, кой играе сексуални игри… такива неща. Това е като мозайка, разбирате ли? Накрая всички парчета трябва да съвпаднат. Ако липсва дори едно, то някой трябва да го е скрил или унищожил. Спомням си веднъж…
Той започна да си спомня и пак да си спомня, пресъздавайки всяка случка като беден комедиант. Но някак си ми стана симпатичен и след като изминаха два часа, осъзнах, че циркаджийският му метод е измъкнал от мен куп подробности, които иначе не бих се досетил да му съобщя. Накрая той загаси пурата си и весело заяви:
— Така! Вие ме познавате и аз ви познавам. Мисля, че ще се разбираме добре. Сега да прекратим комедията. Уведомете директорите си, че ще бъдем в движение непрекъснато. Езиците не са проблем. При мен има дори момиче, което говори ескимоски. Все пак имайте предвид нещо, мистър Дезмънд. Отсега нататък участваме в игра без правила. Ако някой ви заплаши, обадете се на нашия взаимен приятел.
Дотук добре. От едната страна беше Янко, който бе съвсем наясно какво иска и как да го постигне. От другата страна бяхме получили обещания и пак обещания, високи цени и куп оплаквания колко опасно било всичко и каква голяма нужда от закрила сме имали.