— Искаш ли да се уговорим за утре?
— Ако ти желаеш.
— Кога да те взема?
— В седем и половина от апартамента ми.
— Значи решено.
— Знаеш ли, много си мил.
— Знам. Близнакът ми е отвратителен. Но тази вечер почива.
Шегата бе стара, но въпреки това тя се усмихна, а Гъли ми смигна и ни отведе до едно сепаре, където се отпуснахме с чаши в ръце, а музиката се носеше около нас. След малко тя каза:
— Барът на Гъли е много специално място за мен.
— За мен също. Бях тук в нощта, когато го откри. Всичко, което притежавах, бяха куп дългове и парите в джоба ми.
— И?
— Трябва да ми е донесъл късмет. На другия ден цените на борсата скочиха и направих малък удар.
— Може би пак ще имаш късмет.
— Аз го имам. Виж какво намерих.
— Сега ще попиташ: „Какво прави момиче като теб в бар за самотни хора?“
— Не, няма. Ще кажа, че това е самотен град и е хубаво, че има място, където си добре дошъл и никой не те пита кой си или какво работиш. Така е по-добре, отколкото да бъдеш число в паметта на компютър.
— Ти си бил и философ!
— Не. Мъж на средна възраст, който е живял доста.
— Мисля, че не си остарял много.
— А ти, Валери, изглеждаш съвсем млада.
— Вчера не мислеше така.
— Днес съм по-стар.
— Съжалявам, че вчера се държах така.
— Навик?
— Не. Заповед. И получавам седемстотин и петдесет на седмица плюс допълнителни служебни облаги, за да изпълнявам нарежданията.
Ако това беше стръв, нямаше да се хвана. Ако беше проява на недискретност, щяха да последват и други. Реших, че е време да тръгвам.
— Разбери, Валери, неприятно ми е, но трябва да тръгвам. Моят президент пристигна днес следобед. Трябва да се преоблека и да вечерям с него в осем. Което все пак ми позволява да те изпратя до вас, ако желаеш.
— Благодаря, но ще остана още малко.
— До утре тогава.
— Ще те чакам. Приятна вечер, Пол!
Завърши с усмивка и докосване с ръка. Платих сметката и отнесох едно на Гъли, който беше на пианото. Той още свиреше с лявата си ръка, когато вдигна чашата за поздрав.
— Наздраве, приятел! Ще останеш още малко, нали?
— Ще поостана, Гъли. Грижи се за дамата вместо мен.
— Кълна се в честта си, сър! Приятна вечер!
Когато пристигнах за вечерята в „Салвадор“, заварих Арлекин и Джули весели и отпочинали. Арлекин проспал по-голямата част от пътуването. Бузите му бяха порозовели. Беше неспокоен и нетърпелив да чуе доклада ми, но Джули бе категорична, че докато се храним, няма да говорим за работа, а след това ще ни остави сами — при положение, че изпратя Арлекин да си легне преди полунощ. Намерих уговорката за чудесна. Нямах желание да представям Арон Богданович по време на котлетите по френски, а имаше и деликатни въпроси, които исках да уредя лично с Арлекин. Докладвах му, докато пиехме кафето. Той ме изслуша мълчаливо, след което ме заразпитва подробно.
— Значи имаме две успоредни разследвания: едното от „Лихтман Уелс“, което ще следва обичайната линия, и другото от Арон Богданович, което би могло да включи незаконни действия и насилие. Така ли?
— Да.
— А междувременно ще имаме нещастен персонал, който трябва да бъде успокоен и да остане лоялен?
— Това е твоя работа, Джордж. Тя не може да бъде свършена от заместник.
— А отвън е Янко, който ни притиска да вземем решение в срок от шейсет дни?
— Вероятно по-малко. Очаква да говори с теб веднага щом състоянието позволи.
— Вече съм добре. Ще му се обадя след един-два дни.
— Защо не го накараш да се поизпоти малко?
— Защото не той се поти, Пол, а ние. Това не ми харесва. Сега каква е останалата част от стратегията?
— Нека изясним какво ни предстои най-напред.
„Лихтман Уелс“ проучват компютърните измами. Това е защита, за да оневини теб и банката. Арон Богданович проучва Янко. Това е нападение, за да свърже него и компанията му с измамите и да го дискредитира.
— Но това не е достатъчно, нали?
— Да. Толкова успях да свърша за четиридесет и осем часа; но аз съм само пълномощник, а не принципал.14
— Тогава още един въпрос. Янко иска да купи банка. Защо е избрал нашата? Защо не Херман Волф или Ласло Хорват, при положение, че и двамата са готови да продават?
— „Арлекин и Сие“ е по-стара и по-консервативна институция. Имаме повече филиали — Лондон, Париж, Хамбург, Ню Йорк, Буенос Айрес, Рио, Лисабон, Мексико Сити.