— От мен го имате. Досега трябваше да си научил това.
— Добре. Липсата е петнайсет милиона.
— Бива си я, за Бога!
— Можем да се справим. Няма проблеми. Истинският проблем е в това, че сме убедени, че са проникнали в компютрите ни и са фалшифицирали данни.
— Очевидно, но кой?
— Според документите самият Арлекин. Убедени сме, че е Янко.
— Това е клевета, Пол, докато не го докажете.
— Знам. Но в деня, в който Янко ми предаде доклада, той заяви, че иска да купи „Арлекин и Сие“. Сега направи твърда оферта — по сто долара на акция.
— А каква е истинската й стойност?
— Осемдесет и пет… деветдесет, ако си оптимист.
— Не е зле. Нашите специалисти ги оцениха между осемдесет и три и осемдесет и седем. Арлекин ще приеме ли?
— Не.
— А по-дребните акционери?
— Някои ще продадат заради премията. Други ще продадат заради слуха, че някой е бръкнал в касата.
— Защо Арлекин не купи техните акции?
— Ще трябва да заложи всичко, за да го направи. Не може да си позволи да плати по сто долара на акция и едновременно с това да покрие недостига от петнайсет милиона.
— Значи Янко ще влезе в съвета на директорите?
— Само през труповете ни.
— Дори и така… Какво прави Арлекин по въпроса?
— Съжалявам, Хърбърт, но ще трябва сам да го попиташ.
— Ще го направя. Кажи му да ми се обади довечера вкъщи. Ето номера ми.
— Благодаря, Хърбърт.
— Не ми благодари. Аз съм заинтересована страна. Когато виждам цялата тази сила, цялото това знание, затворени в една машина, ме побиват тръпки. Срещу компютъра не можеш да организираш стачка. Не можеш да го поставиш на подсъдимата скамейка. Но някой, когото никога не си виждал, може да разбере какво ще обядваш и как се любиш с жена си. Понякога изпитвам задоволство, че съм стар и мога да се измъкна от последствията. Да поръчам бренди? Ставам отвратителен.
Пристигнах в банката малко след три. Арлекин вече бе там, омайваше и успокояваше обидения Лари Оливър. Беше виртуозен номер, изпълнен с едва доловими ласкателства и позовавания на традицията и кодекса на джентълмена, и необходимостта да устоим срещу посегателствата на простаците. В края му Лари мъркаше като котенце, мустаците на което са потопени в сметана.
Оттатък в заседателната зала Саул Уелс ръководеше усилията на двама млади гении, които сверяваха компютърните разпечатки с доклада. Той ме отведе до прозореца и с тъжно възхищение ми каза:
— Толкова е просто, че ме е срам да ви взема парите. Три кодирани инструкции: първата — за да се правят удръжките; втората — за да се превеждат приходите в междинна сметка; третата — за да се прехвърлят парите всеки понеделник чрез телекс в Цюрих. Инструкциите са били вкарани в компютъра на първи ноември миналата година. Проверихме дневника на директора. Мистър Оливър е бил в отпуск. Бил е заместван от мистър Стендиш, който не споменава нищо за инструкциите. Както и да е, мистър Арлекин е бил в Ню Йорк през тези дни. Това е едното. Второто е, че операторката е напуснала през януари по здравословни причини. Разполагаме с името й — Ела Дийн, номера на социалната й осигуровка и последния й известен адрес в Куинз.15 Веднага ще я проверим. Сега, ако можем да поговорим с мистър Арлекин…?
Разговорът бързо се превърна в скорострелен разпит, който озадачи дори мен. Арлекин обаче го прие с невъзмутима усмивка. Наистина е бил в Ню Йорк по времето, за което става въпрос. Наистина е писал меморандуми и е диктувал писма по различни поводи. Всички те са в архива, който е заключен в един шкаф в трезора. Би ли ги донесъл? С удоволствие. Папката бе донесена. Провериха документите заедно, като Арлекин удостоверяваше всеки от тях със съответна цифра. Те се отнасяха до въпроси, засягащи политиката на банката. Никой не можеше да бъде определен или дори свързан с нареждане да се въведат някакви инструкции в компютъра.
После Саул Уелс помоли Арлекин да напише инициалите и подписа си половин дузина пъти бързо един след друг. Дори тогава почеркът оставаше уверен и открит, с предизвикателно малка заврънкулка на опашката на последната буква. Уелс въздъхна недоволно.
— Като да стреляш по мишена, голяма колкото хамбар. Мога да го фалшифицирам след петминутна тренировка. Гледайте!
В продължение на пет минути по часовник той драска настрани и накрая ни показа едно наистина забележително копие. Поиска чековата книжка на Арлекин и написа чек за хиляда долара. Занесох го на Лари Оливър и го помолих да го парафира за осребряване. Педантичен както винаги, той провери, датата, числото, сумата с думи, подписа. После парафира чека и повика главния касиер.