— Моят дом е там, където окача свитъка в стил „Канджи“.
— Не си ми разказвал за това.
Разказах й. Разказах й старата легенда за жените, които се превръщали в лисици и изоставяли любимите си осакатени и отчаяни. Говорих за гравьорите и грънчарите, за изящните японски занаяти, за хората, които живеят край реките в Тайланд, за мъжа в Рангун, който ме научи да разпознавам истинските рубини от фалшивите, за незабравимата красота на джунглите на Арнхем, за тъмнокожите жители, които пеят край огньовете.
Накрая тя ме попита:
— А сега какъв си?
— Търговец, финансист.
— Не е само това.
— Не. Но ако не бях търгувал, нямаше да пътувам. Ако не бях пътувал, нямаше да имам и всичко останало.
— А приятелят ти Арлекин, той какъв е?
— Джордж? О, Джордж е съвсем различен. Той знае всичко. Притежава такава дарба за езици, история, картини… че бих дал едната си ръка за нея. Когато пътуваме заедно, той винаги се чувства като у дома си. Или трябва да се оправям сам, или да се оставя да ме води. Миналата година плавахме из гръцките острови. Аз бях капитанът, но в момента, в който стъпихме на сушата, Джордж започна да си говори приятелски с рибарите, свещеника, местния антиквар. Завиждам му за това.
— Но го обичаш?
— Като брат.
— И въпреки това седиш тук с мен?
— Е и…?
— Аз съм врагът. Работя за Базил Янко.
— Непрекъснато?
— Почти.
— Дори когато се отбиваш в бара на Гъли Гордън?
— Не… там не.
— А сега?
— Сега не. Утре, може би, не знам.
— Янко знае ли, че вечеряш с мен?
— Не. Ако научи, ще ме уволни.
— Шегуваш се.
— Истина е и никога няма да мога да си намеря работа в тази област. Където и да отида, той пак ще има власт над мен.
— Ти имаш досие?
— Всички имаме. Такъв е стилът на Янко. Досието те следва навсякъде, но ти никога не го виждаш. А докато съществува, ти никога не си свободен.
— Това е шантаж, тирания, робство.
— Избрала съм подчинението.
— Защо? За седемстотин долара на седмица плюс допълнителните облаги?
— Чувствам се сигурна.
— Така ли мислиш? Тази вечер апартаментът ми бе наблюдаван от един мъж. Имам основание да смятам, че е нает от Базил Янко.
Тя пребледня. Изпусна вилицата с трясък. За момент помислих, че ще припадне. След това се съвзе с голямо усилие.
— Истина ли е това?
— Да.
— О, Боже!
— Спокойно! Не е проследил нито мен, нито теб. Затова промених уговорката ни. Разбираш ли, ние също сме под закрила, ден и нощ. Изпий си виното!… Така е по-добре. Каквото и да държи Янко срещу теб, то не може да бъде по-лошо от непрестанния ужас.
— Моля те, не искам да говорим за това.
— Добре. Сега ще играем игра. Аз ти казвам: „Валери Халстрьом, кажи ми страшната си тайна и аз ще те освободя и поставя под своя закрила.“ Тогава ти си помисляш: „Виждаш ли, той иска само да те използва. На страната на дявола е по-сигурно.“ После се опитвам да те убедя. Ти отказваш. А на сутринта отиваш в службата и разказваш всичко на чичо Базил, който те наказва леко, а после те утешава и те изпраща, разкаяла се и щастлива, да опишеш всичко в поверителен доклад… Така че нека не играем тази игра, а? Нека пием кафе и калвадос18, след това ще те изпратя у дома с блестящата си лимузина и ще те оставя пред прага ти невредима и невинна.
— Ти си копеле, Пол Дезмънд!
— Не, грешиш. Това е близнакът ми.
На устните й отново се появи слаба, неуверена усмивка. Поседяхме няколко минути ръка за ръка, наблюдавайки как сервитьорите се въртят около масите и се опитват да четат по лицата на нашите гости, преди ние да можем да го направим. Донесоха ни кафе и калвадос и докато отпивахме от силното, неразредено питие, Валери Халстрьом каза:
— Пол, трябва да те предупредя. Базил Янко е много опасен.
— Вече го знам.
— И не може да понася Джордж Арлекин.
— Защо?
— Мисля, че поради същата причина, заради която ти му се възхищаваш. Той е роден с късмет, изключително културен, привлича хората. Янко се е измъкнал от бедняшки квартал в Чикаго. Той е гениален, наистина гениален, но е противен и груб. Той е като жабата със златна корона на главата и го знае. Ето кое го прави жесток и извратен. Някога го съжалявах. За известно време дори мислех, че съм влюбена в него. Романтично, нали?… Красивата принцеса целува отвратителната гадина — и хоп! — тя се превръща в красив млад мъж.
18
Калвадос (исп.) — сухо ябълково бренди, приготвяно от ябълков сайдер в Нормандия. — Б.пр.