Не можехме да купим мозъка. Наемахме времето му. Ползвахме чужди експерти, за да му обясняват нуждите ни. Назначавахме програмисти, за да го захранват с точни данни. Основавахме моментните си решения на отговорите, които той ни даваше. Но тъй като се страхувахме, че програмистите могат да сгрешат или злоупотребят със служебното си положение, използвахме системи за контрол, за да следим всеки признак за грешка или измама. Така че вярвахме, както правят религиозните хора, че системата е сигурна и неприкосновена, защитена от глупци и мошеници.
Имаше само един проблем: и мозъкът, и програмистите, и системите за контрол бяха членове на едно и също семейство — „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. Главата на семейството бе Базил Янко, който копнееше да ни завладее. Щем — не щем, бяхме затворени в омагьосан кръг, описан от съвременен магьосник. Докладът, който стоеше на бюрото ми все още неотворен, бе неразгадаемо писание, пълно със заклинания и опасни загадки. Трябваше да събера кураж, за да го отворя. Нуждаех се от тишина и спокойствие, за да го проуча. Казах на Сюзън да не ме свързва с никого, заключих вратата и се съсредоточих в четене. Два часа по-късно бях изправен пред жестоката истина: „Арлекин и Сие“ издоена с петнадесет милиона долара. Установена бе и самоличността на дояча — самият Джордж Арлекин.
А сега един лесен въпрос: подобно на равина, който се измъкнал от синагогата в събота, играл голф и вкарал топката с първия удар, се питам на кого да кажа. Престъпникът — или жертвата — лежеше в болница на седем хиляди мили оттук и очакваше някой мъж в бяла престилка да му съобщи дали ще живее или не. Трябваше да намеря петнадесет милиона, преди да дойдат финансовите ревизори. Ако се наложеше да рискувам личните си авоари, това щеше да ми осигури пет милиона, но оставаха още десет. На кого можех да обясня нуждата си? Кой би ми помогнал с толкова голяма сума? Там, където играят пари, героите са много малко. Банкерите са чувствителни като актинии. Бутнете ги с пръст и те ще се свият на мека топка, трепереща от страх и възмущение.
Трябваше да проверя доклада, независимо дали е верен или не. Но на кого да се доверя? Компютърните специалисти също се държат един за друг. Освен това компютърната информация е като секса. Можете да я продадете на двадесет души и пак да я притежавате. И кой го е грижа, при условие че не я продавате под носа на минаващия полицай? Ако не ми вярвате, мога да ви го докажа. Един от клиентите ни похарчи двадесет милиона за проучване на крайбрежни петролни залежи и откри, че конкурентите му вече сондирали на неговия участък, далече преди той да направи последните си изчисления.
Бе един часът. В един и половина трябваше да обядвам и говоря пред „Клуб Комерсиал дьо Женев“. Знаех, че ако изтърва дори половин дума на съмнение или обезсърчение, тя ще обиколи света, още преди борсата в Ню Йорк да отвори врати. Заключих доклада в куфарчето си, освежих се в банята на Арлекин, отключих вратата, свързах телефона и повиках Сюзън. Тъй като и без друго щях да й го кажа, по-добре беше да го направя веднага.
Сюзън е секретарката на Арлекин. Тя е на четиридесет години плюс-минус една и бе влюбена в него от деня, в който прекрачи прага на кабинета му. Макар и леко прошарена, все още е много хубава жена, със стегнато тяло и остър ум и трезво отношение към секса и приятелството. За известно време бяхме любовници по погрешка. Сега сме приятели по свое желание. Бих поверил живота си в ръцете й, но нямах право да постъпя по същия начин и с този на Арлекин. Така че не й казах цялата истина. Това, че я прие, без да ме разпитва или да изрази възмущение, доказва цената й.
— Сюзи, загазили сме много.
— Базил Янко?
— Да.
— Мразя този човек.
— И аз. Но трябва да преговарям с него. Трябва да действам бързо. Никой не трябва да знае къде отивам и с кого се срещам. Ясно ли е?
— Напълно.
— Телефонирай и поръчай самолет за три часа следобед. Свържи ме с Карл Крюгер в Хамбург. Обади се в клуба и им кажи, че ще закъснея за обяда, но ще пристигна навреме за речта. После отиди в апартамента ми, събери багаж в една чанта, вземи ме след обяда и ме откарай на летището. Искам да продиктувам телеграма, която да се кодира и изпрати до всички директори на клонове. Някой е проникнал в компютрите ни. Изцедили са ни с петнадесет милиона.