— Мили Боже! Джордж знае ли?
— Не.
— Ще му кажеш ли?
— Не и докато лекарите не се произнесат.
— Той замесен ли е?
— До ушите. Сюзи, трябва, да ми имаш доверие.
— Вярвам ти, Пол. Но и ти трябва да ми се довериш.
— Това, което не знаеш, ще ни помогне. Да го оставим така за момента.
— Имай предвид едно нещо, Пол. Арлекин е по-силен, отколкото си мислиш.
— Трябва да бъде такъв, Сюзи… Бъди добро момиче и проведи разговорите.
Карл Крюгер, президент на „Крюгер & Ко“ АД, седеше на бюрото си и се тъпчеше с кренвирши и бира, докато младшите му служители обядваха с клиентите си в „Четирите сезона“. Можех да си го представя — шестдесет и пет годишен, посивял като прибалтийска мечка, мърморещ недоволно против това, че го прекъсвам.
— Виж какво! Вие в Женева си играете с парите. Ние тук трябва да работим, за да ги спечелим. Какво, по дяволите, искаш?
— Вечеря, легло и разговор довечера.
— Никакъв шанс! Хилде е в града. Знаеш какво означава това. Тя е единствената жена, с която мога да се справям тези дни.
— Тогава ще поговорим набързо и ще я заведем на вечеря. Моля те, Карл!
— Изглеждаш разтревожен, Пол. Нещо не е ли наред?
— Нищо не е наред. Арлекин е в една болница в Калифорния. В чинията си имам обяд, достоен за куче. Нуждая се от теб, стари приятелю.
— Шест часа у нас. И ако закъснея заради теб, ти ще спиш с Хилде. Wiedersehen!
— Wiedersehen, Карл. И благодаря.
Пристигнах навреме за обяда. Отделих двадесет минути за изпълнени с оптимизъм празни приказки, на които сутрешните вестници щяха да посветят по половин колона. Самолетът излетя в три и петнадесет, а в шест без петнадесет вече чуках на вратата на крепостта на Крюгер на „Алстер Парк“.
Ако срещнете Карл Крюгер, няма да ви допадне. Англичаните ще ви кажат, че той е тесногръд юнкер, който помагал на Хитлер, а после подкупил американците, за да получи добра характеристика, и се заел да възстанови състоянието си във Федералната република. Може и така да е било, а може и да не е; не знам. Това, което знам, е, че Хели Анспахер се кълне, че той е дал милиони, за да спаси съпруга й от главорезите след заговора на Щауфенберг, че Хаим Херцел дължи живота си на него, а Джим Брандс се е крил в къщата му в продължение на три седмици, след като е бил ранен при полицейска хайка в Любек. Но всичко това е минало, прекалено сложно, за да го разберем.
Той е толкова широк, колкото и висок, с къдрава стоманеносива коса, огромни месести ръце и лице, нашарено с червеникави белези по рождение и кафеникави петна. На вид е очукан като стар боксьор, но мисълта му е ясна и два пъти по-бърза от вашата или моята. Той ме посрещна, сякаш бях изгубеният брат, прегърна ме през рамо и ме побутна, олюлявайки се, към камината.
— Мили Боже! Пребледнял си като калугерка! Нека налея малко огън в стомаха ти. Съобщих на Хилде, че ще дойдеш. Каза, че ще те поздрави лично… Скоч, нали… Знаеш ли, Пол, когато срещнах Хилде за първи път, тя се снимаше в долнопробни филми за Грегъри в Мюнхен. Това беше преди двадесет години, а днес тя все още е красива. И така, първо работата. За какво искаш да говорим?
— Петнадесет милиона долара.
— Какво продаваш?
— Нищо. Това е липсата по нашите сметки. Изиграли са ни, Карл.
— Кой го е извършил?
— Според доклада — Джордж Арлекин. — А според теб?
— Не е той.
— Попита ли го?
— Ще го направя, когато разбера дали ще живее, или ще умре.
— Значи не е Джордж. Тогава кой?
— Някой, който има достъп до компютърната ни мрежа.
— Име?
— Според мен Базил Янко.
— Защо? Той е тъпкан с пари.
— Иска да ни завладее. Каза ми го днес, когато ми предаде доклада относно сигурността на системата.
— И какво искаш от мен, Пол?
— Да ме прикриеш с десет милиона, за да останем чисти, докато аз оправя счетоводните книги и извърша необходимите преводи.
— Откъде ще дойдат останалите пет?
— От мен. Това е всичко, което имам.
— Ти си сантиментален глупак. Ще спасиш Арлекин, но Янко пак ще има доказателства за злоупотребата.
— Ако я прикрием, ще му бъде по-трудно да ги използва. А ако опита, това може да насочи следите и към съучастие. Може въобще да не се наложи да посегна на резервния капитал, Карл. За Бога, стабилни сме като Гибралтар. Но трябва да спечеля време, докато получа пълномощия от Арлекин и организирам независимо разследване.