В гастхуиса не беше особено топло, макар че подземните горещи води се движеха по тръбите с максимална скорост. Тя уви момчето с одеяла и седна до него, докато то прилежно сърбаше лъжица след лъжица. Ларс и Ингар се държаха за ръце и гледаха как Тими яде.
— Да чуем глас от друга звезда… — изрече внезапно Ларс — … щеше да е хубаво.
— Няма гласове — горчиво подхвърли Ингар. — Вече и нашият не се чува. Сега знаем отговора на парадокса на Ферми.
Момчето прекъсна обяда, за да попита какъв е този парадокс, и Хари Малибърт обясни старателно и колкото можа по-просто.
— Наречен е на Енрико Ферми, един учен. Той е казал: „Знаем, че съществуват много милиони звезди като нашето Слънце, което пък има планети, следователно е допустимо да смятаме, че и около други звезди ги има. На една от нашите планети има живот. Например ние, освен това дървета, микроби и коне. Щом звездите са толкова много, струва ми се почти сигурно, че и около поне някои от тях също се среща живот. И хора. Умни като нас или още по-умни. Хора, които са способни да построят космически кораби или да изпратят радиосъобщения до други звезди, както сме способни и ние.“ Тими, дотук разбираш ли ме?
Момчето кимна и навъси чело, но Малибърт забеляза с удоволствие, че продължи да си яде супата.
— И тогава Ферми задал въпроса: „Защо никой от тях не ни е навестил?“
— Като във филмите — пак кимна Тими. — Летящите чинии.
— Тими, всички онези филми са измислица. Също като Джак и бобеното стъбло или историите за страната Оз. Може би някакви същества от космоса са идвали да ни огледат по някое време, но няма заслужаващи доверие доказателства. А аз съм уверен, че щеше да има доказателства, ако се бе случило. Непременно. Ако някога ни бяха посещавали често, поне веднъж някой щеше да изтърве, да речем, марсианското подобие на кутия от „Биг Мак“ или изхабено фенерче от Сириус. Ние щяхме да го намерим и да установим, че не е от земен произход. Но няма такова нещо. Значи остават само три възможни отговора на въпроса, зададен от доктор Ферми. Първо, няма друг живот. Второ, има, но са решили да ни оставят на мира. Не желаят да влязат в контакт с нас вероятно защото ги плашим с насилието си или поради причина, за която дори не можем да гадаем. А третият отговор… — Елда побърза да го възпре с жест, но Малибърт тръсна глава — … е, че може би щом някоя разумна раса поумнее достатъчно да върши всичко, с което би успяла да излезе в космоса, тоест когато разполага с технология като нашата, вече е създала и толкова страшни бомби и други оръжия, че положението излиза извън контрол. И избухва война. Изтребват се взаимно, преди да пораснат.
— Както сега — каза Тими и кимна сериозно, за да проличи, че е разбрал.
Беше си доял супата, но вместо да вземе чинията, Елда го прегърна и се помъчи да не заплаче.
Светът тънеше в непрогледен мрак. Нямаше ден и нощ и никой не знаеше докога ще е така. Дъждът и снегът секнаха. Без слънчева топлина, която да изпарява вода от океаните, в атмосферата не остана влага. Потопите отстъпиха пред ледената засуха. До два метра дълбочина исландската земя се втвърди като стомана и копачите вече не смогваха да ровят в нея. Нямаше надежда да сложат допълнителни тръби. Възникнеше ли нужда от повече топлина, нямаше какво друго да направят, освен да зазимят някоя сграда и да прекъснат подаването на гореща вода. Сега беше по-вероятно пациентите на Елда да страдат не от измръзване, а да изпадат в безволното униние на лъчевата болест, защото доброволци се прокрадваха набързо в руините на Рейкявик, за да търсят храна и лекарства. Никой не кръшкаше от тази задача. Веднъж Елда се върна със снегомобил от експедиция за запасяване до хотел „Лофтлайдер“ и донесе подарък на момчето. Бонбони и картички от павилиончето за сувенири. Трябваше да сподели бонбоните с останалите, но картичките бяха само за него.
— Знаеш ли какво е това?
На картичките бяха нарисувани огромни, тантурести, грозни мъже и жени в премени отпреди хиляда години.
— Това са троли. В Исландия имаме легенди, че на тази земя са живели троли. Още са тук, Тими, или поне така разправят хората. Планините са троли, които са твърде стари и уморени, за да помръднат.
— Измислици, нали? — сериозно попита той и не се усмихна, докато не чу уверенията, че е така. Тогава се пошегува: — Като гледам, тролите победиха.