(АП) Помела света зараза скочи от Азия в Африка и Южна Америка. Едновременното избухване на епидемията в Кайро, Йоханесбург, Мексико Сити и Буенос Айрес потвърждава опасенията, че инфекцията се пренася най-бързо чрез пътуващи със самолети хора. Цели градове са замрели в безмълвие, защото мнозинството от жителите им се разболяват за броени дни.
Генералният секретар Имукурумба призова за пълна забрана на въздушните пътнически превози, докато вирусът не бъде изследван по-подробно. Авиокомпаниите са регистрирали рязко нарастване на продажбите в засегнатите райони, вероятно поради желанието на хората да избягат оттам.
Според някои източници Центърът за контрол на заболяванията се опитва да съотнесе появата на епидемичните огнища с определени пътници в усилията си да открие източника. Но представители на властите отказаха да потвърдят, че е предприета тази извънредна мярка.“
Тод предположи, че някой в ЦКЗ стои зад изтичането на информация, но може би имаше и други сили зад кулисите. Още по-зловещо му се стори това проследяване на хора — какъв смисъл имаше? Онези от ЦКЗ пипаха бързо. Всичко се разрастваше като пожар в саваната. И Ейми се намираше там, където бе най-напечено.
Дълго седя до нацвъканата от мухи пластмасова маса, зазяпан в останките от обяда си. Нащърбена синя чиния с ориз и зелен фасул и нахапан полумесец на тортиля със зеленчуци. Обзе го старата вихрушка на чувствата, сякаш чакала тъкмо този сгоден миг. Нелепи, несвързани образи го тласкаха по задушните коридори на неговото Аз. На устата му напираха думи, но изчезваха, преди да бъдат изречени.
Тя ненавиждаше аутопсиите. Фреди й нареди да провери резултатите от тази, а само смрадта й стигаше да припадне. Бавни перки на вентилатори помръдваха в единия край на мъничката морга. Само работната маса беше добре осветена. В улеите й се стичаха гъсти, гадно миришещи течности.
Слабата чернокожа жена на масата беше с майсторски „смъкнат цип“ — разрязана от шията до таза, вътрешностите прилежно извадени и разположени на гърдите и бедрата й. Лъскави тръбички и буцести вътрешни органи, толкова чисти и гладки, че приличаха на изкуствени.
— Има едно особено интересно явление при тези случаи — мълвеше патологът с благ глас, който изпълваше твърде студената зала. Той взе продълговат сив мях. — Фалопиевите тръби. Подути, с променен цвят. Овариумът е разширен, както виждате. И зачервен.
— В историята на болестта й е отбелязана много висока температура — обади се Ейми. — Дали това не е…
— Да, тази температура е причинила смъртта. Заразата обаче е проникнала и в коремната област, предизвикала е допълнителни усложнения.
— Значи е разновидност на този… ъ-ъ, свръхгрип?
— Според мен е така. — Патологът елегантно доразряза корема и показа бъбреците и черния дроб. — Тук също има подуване, но не колкото в половите органи.
Ейми копнееше да се махне оттук. Пренаситеният с миризми въздух сякаш се стелеше на пластове. Двама местни лекари стояха до нея и повече се взираха в лицето й, а не в трупа. Бяха добре облечени мъже, прехвърлили петдесетте, и явно за пръв път виждаха жена с видно положение в своята професия.
— В каква част от смъртните случаи откривате тези признаци?
— Около три четвърти — отвърна патологът.
— И при жените, и при мъжете ли?
— Да, но при жените са по-изявени.
— Благодаря ви за съдействието.
Ейми им кимна и излезе. Двамата лекари я последваха. На улицата шофьорът й стоеше до колата, имаше и двама войници. Още трима излязоха от голям джип и единият лекар й каза:
— Вие идвате, моля.
Нямаше какво да стори. Никой не гореше от желание да слуша твърденията й, че е под закрилата на споразумението между Замбия и ООН. Придружиха я до ниско широко здание в покрайнините на града. Когато влязоха, тя отбеляза, че прилича на бункер. Вървящият до нея офицер потвърди благо, че е права.
Генерал Мовотубо носеше старателно изгладена полева униформа. Представи й се официално. Покани я да седне в добре обзаведен кабинет без прозорци. Кафе? Много добре. Бисквити? Чудесно.
— И сега какво ще кажете? Че тази болест е създадена от моите врагове.
— Тук съм като представител на ООН…