В допълнение към старото безпокойство за замърсяването сега трябва да се притесняваме и от глобалното затопляне (стопяването на ледената покривка на Антарктида ще залее обширни площи от света), както и от непрестанно разрастващата се дупка в озоновия слой, която пропуска все по-опасни радиационни нива на ултравиолетовите лъчи (а неотдавна в брой на списание „Дискъвъри“ ни предупреждаваха, че е възможно самата атмосфера да се свива). Някои упорити учени се противопоставят на идеята за глобално затопляне и противно на това заплашват, че може да настъпи нов ледников период — такъв, който да предизвика пълно замръзване със страшна скорост, само за десетки години вместо за стотици хиляди, като в процеса превърне цивилизацията ни на пух и прах.
Почакайте обаче! Има и още! Вече знаем, че близка (в представите за междузвездни разстояния) супернова може да ороси Земята с достатъчно твърда радиация, че да застраши или унищожи живота на планетата… И в действителност подобна умалена версия с по-ниска лъчева интензивност се разигра през 1998 г., като извади от строя множество комуникационни спътници. В този аспект даже нашето собствено Слънце се държи подозрително, като се отклонява от съвременните модели за излъчване на неутрино. Може ли това да е прелюдия към превръщането на Слънцето в нова или сигнал за предстоящо слънчево изригване с гигантска мощност? И ако никое от тези неща не ни сполети, неотдавнашни доказателства показват, че в центъра на Млечния път — собствената ни галактика — се намира огромна черна дупка, която не само изпуска периодично убийствени взривове на радиация, ами в крайна сметка ще погълне всичко останало в нашата галактика, включително нас. Така ще е в случай, че друга галактика не се удари преди туй в нея в космически сблъсък с невъобразими пропорции — нещо, което можем да наблюдаваме, че се случва на други места във Вселената. Съществуват също езотерични възможности за гибел, включващи такива представи като изпускането на квантова енергия от структурата на самия вакуум…
Междувременно никой от по-старите сценарии не е отпаднал. Четирите конника на Апокалипсиса стоят винаги готови да се впуснат срещу нас. Гладът в глобален мащаб става дори все по-вероятна възможност, докато населението продължава да нараства и ресурсите да намаляват. Болестта, заплахата от някаква световна епидемия или чума е призрак, от който никога не можем да избягаме, навярно още по-опасен в епохата на междуконтиненталните полети, когато някой, прихванал в Африка или Южна Америка рядък вирус, не успявал досега да се измъкне от джунглите, само след няколко часа може да е в центъра на Ню Йорк или Лондон (без да споменаваме дори за умишлената подготовка за биологична война или за тероризма, нито факта, че прекаленото използване на антибиотици бързо лишава от ефикасност повечето от тях, нито че възможността за инцидент при биологични изследвания, който може да има опустошителен ефект, е по-голяма от всякога). Също така и войната не е изчезнала като нещо, което застрашава оцеляването на човешката раса — въпреки края на Студената война. На практика изглежда много по-вероятно, че вместо да спрем, и през новия век ще продължим да водим войни, но в тях ще се бием с ужасяващи високотехнологични оръжия — по-смайващи от всичко, което ни е възможно да си представим понастоящем. (Например наномеханизми, изяждащи всичко, до което се докоснат, докато превърнат света в „сива пихтия“, е само една от възможностите, и то навярно по-малко радикална от повечето оръжия, които ще бъдат разработени до изтичането на току-що започналия нов век — в случай че някой оцелее, за да ги види, не забравяйте!)