Питаше се кога ли биологията ще стигне в напредъка си до момента, когато ще бъде възможно тези образци да бъдат извадени и гените им — разчетени. А после? Никой не може да заповядва на бъдещето. Току-виж възродят изчезналите видове и отново пуснат леопарди да дебнат по пътеките в джунглата. Или пък ще съживят буболечките — Бог сигурно ги е обичал, щом е сътворил такова множество, както бе подметнал самият Холдейн. Може би има някакво чудо в тези лъскави телца и бъдещето ще се нуждае от него.
Вдигна рамене. Ободряваше се, когато дойдеше тук и се почувстваше част от цялото начинание.
Като минаваше през фоайето, дочете златистите букви на полирания черен мрамор.
„Длъжни сме да бъдем благоразумни. Водещите личности в опазването на биоразнообразието твърдят, че мащабното измиране на много видове изглежда неизбежно и ни тласка към опустошен свят, който чак след време ще осъзнае цената на глупостта си. Политическите сътресения от такова бедствие ще бъдат огромни. Политиците идват и си отиват, но унищожението е безвъзвратно. Може би ще бъдем осъдени сурово от внуците си, а нашето време ще бъде наречено Голямото изтребление или Епохата на плюскането. Някое от бъдещите поколения вероятно ще се стреми да създаде средства за възстановяване на изгубеното биологично наследство. Ако научният прогрес продължи по пътищата, които мнозина предвиждат днес, ще знаят как да извършват непосилни за нас чудеса. Те ще са създали морални и обществени механизми, за които дори не се досещаме, но поне можем да подготвим отсега общата основа за стратегия на възстановяването, като просто съхраним биологичната информация. Тези години са критичният момент, в който да действаме, защото Библиотеката на живота гори необуздано около нас, навсякъде по света.“
Тръгна си. Когато се качваше във взетия под наем „Форд“ на паркинга, зърна Сегуено да го наблюдава от прозореца на високия си етаж.
Не очакваше телефонно обаждане. Спря за един ден в Гояс, Бразилия, за да вземе още контейнери и хора за екипа, като почти нямаше време да се заседява в хотела. Но тя някак го откри и успя да се свърже с единствения телефон в кабинета на управителя. Разпозна гласа на Ейми мигновено въпреки лошата връзка.
— Тод? Тревожех се за теб.
— Нищо не се е объркало в плановете ти, нали?
— Не, не, ще пристигна след два дни. Но току-що чух от Фреди, че много от делегатите в Срещата на върха са се разболели от свръхгрип. Ти добре ли си?
— Ами да, нищо ми няма. Как е при теб?
— Ще ти разправям цял милион истории. Гражданската война продължава и ние се махаме. Написах ти писмо, ще го пусна бързо по сателита на модемния ти адрес.
— Страхотно. Господи, колко ми липсваше!
Топлият й смях проби през мъркащия шум в слушалката.
— Ще поискам да ми го докажеш.
— Тъкмо ще сме се пренесли в новия бивак недалеч от Мараба. Някой от шофьорите ще дойде да те вземе.
— Супер. Не е ли ужасно това за Срещата на върха?
— Никой няма имунитет.
— И аз така си мисля. Наблюдаваме до деветдесет процента заразяване в някои села тук.
— А какво става със забраната на пътническите полети? Няма ли да…
— Не могат да я наложат. Пък и ние имаме пропуски от ООН. Не се притеснявай, любовнико, ще стигна до теб, ако ще и да тръгна пеша.
Получи писмото й по модема след няколко минути:
„Разнищваме епидемиологията. При жените протича с по-висока температура, но около 97% оздравяват. Фреди получава лабораторните резултати от пробите, които изпратихме. Убеден е, че съвсем скоро ще има ваксина.
Само че е трудно да се съсредоточим, миличък. Тук върви от зле на по-зле с всеки изминал час. Още в Замбия ни проведоха инструктаж по лична безопасност, официален до пръсване, но полезните неща научихме от шофьори, ченгета, минувачи по кръстовищата. Трябва да внимаваме за дреболиите, например номерата на колите. Сдобих се със съвсем неутрални от някаква далечна държава. Продават ги в гаражите. Не смеем да си послужим със старата уловка да лепнем стикер ПРЕСА на колата. Тук стрелят по журналистите, а за телевизионните екипи е още по-лошо. Местните хора смятат, че телевизията е по-могъща от долнопробните писачи във вестниците. Тъкмо тя е клубът на всесилната пропаганда и всеки по своя причина й има зъб.
Намерихме си кола с двойни предавки, която се справя и извън пътищата. Внимавахме да не прилича на военен джип. По тях се стреля. Спряхме се на бял «Бигхорн» с надеждата снайперистите да ни помислят за мироопазващи сили на ООН. Но пък не се съмняваме, че все някоя фракция тук мрази и ООН. Мнозина в страната обвиняват нас, западняците, за свръхгрипа. Зяпат ни враждебно, няколко пъти мятаха камъни. Днес улучиха Фреди с домат в гърдите. Гнил, разбира се. Иначе някой отдавна да го е изял.