Пътуваме в конвой, когато проследяваме векторите на разпространение на свръхгрипа. Отделните коли са много по-уязвими. А и при повреда, както ни се случи вчера, има кой да ти помогне.
Посъветваха ме и какво да правя, ако ни обстрелват. (Само не се прави на изнервен съпруг! Знаеш, че обичам да работя на терен…) Не е добра идея да си на задната седалка в кола с две врати — трудно е да се измъкнеш бързо. Седиш отпред и придържаш вратата открехната, за да изскочиш на секундата. И прозорците са отворени, за да чуваш какво става.
Дори в града внимаваме с осветлението. Стараем се да не включваме фенерчетата излишно. Покриваме светлинните на камерите. Хората в екипа на Си Ен Ен, които взеха интервю от нас, си бяха омотали с тъмен плат главите, за да не се вижда синкавото сияние, избиващо от окуляра край очите им.
Не е каквото си искал да върши жена ти, а? Но е толкова вълнуващо! Съжалявам, ако не звучи женствено. Скоро ще имаш шанс да провериш дали всички тези мъжкарски занимания не са ми увредили… хм, дарбите. Само една седмица! Ще се постарая да бъда самата прелест. Любовнико, трупай ги тези твои сокове.“
Той се вторачи в блещукащия екран на лаптопа. Свръхгрип на Срещата на върха. Скоро ще има ваксина. Векторите на разпространение тръгваха винаги от градското гъмжило с дрезгави гласове, пищящи бебета и отекли майки, цялата гнилоч на безумното разрастване. Нима може една раса, родила толкова гладни гърла, да бъде нещо друго освен напаст? Тези безкрайни тълпи хвърляха съмнение върху значимостта на всяка личност, смачкваха вътрешното светоусещане.
Прочете писмото отново, сякаш се потопи под вода и от устата му изскачаха мехурчета към мътния свят, който се надяваше да зърне някой ден. Двамата с Ейми се бореха, затънали до колене в тинята на безмозъчната сган. Колко оставаше, докато бъдат погълнати? Но поне още малко всеки от двамата ще намира сенчесто убежище в другия.
Чакаше я нетърпеливо до палатката. Върна се рано след обиколката на екипите и посещението при местните тежкари. Всичко мина съвсем гладко, но не можеше повече да потиска жаждата си по нея, нетърпението си. Укроти се, като седна на стола с платнена облегалка и метна краката си в ботуши върху пън, останал от изсичането на горите. Бе получил някои допълващи файлове от Ейми и се зае да ги прехвърля лениво в лаптопа. В една обзорна статия от „Нейчър“ попадна на опит за историческа перспектива на свръхгрипа.
„Всъщност е имало три бубонни чуми, всяка наречена така, защото болестта е започвала с подуване на лимфните жлези в слабините, подмишниците и шията.
Пневмонийната форма се разпространявала бързо с издишването, наситено с микроорганизми, като всяко изкашляне ги хвърляло на ветровете. Бактериалната болест — бацилът Pasteurella pestis — се пренасяла от бълхи по Rattus rattus.
При преценката за потенциала на свръхгрипа трябва да си припомним първата епидемия от бубонна чума. Наречена е Юстинианова чума, по името на тогавашния цезар (540–590 г.). С нея започнал упадъкът на Римската империя, засилването на християнството с неговите обещания за задгробен живот и опозоряването на римската медицина, чиито лекове се оказали безполезни, като по този начин една наука била удушена в зародиш. На втория ден от неспирната треска болните виждали призраци, които ги зовели към гроба. Чумата се изчерпала едва когато изтребила огромно множество, до половината от жителите на някои градове — свършили заразоносителите. Убила сто милиона души, една трета от населението на целия регион, четири пъти повече от жертвите на Черната смърт през 1346–1361 г.
Нашият свръхгрип много прилича на «испанската инфлуенца», която обаче се е разнесла от Канзас. Най-лошата епидемия в историята, ако я класираме по жертви на ден — трийсет милиона умрели само през есента на 1918 г. Случайно изпускане от руска лаборатория на замразени проби през 1977 г. причинява избухването на по-малка епидемия…“
Легна на нара в очакване да чуе шума на джипа, с който пътува Ейми. Натежалият въздух пренесе чудновато отслабения трясък на далечен изстрел. Последван от още три в бърза поредица.
С препъване изскочи от палатката. В листака шумоляха птици, нещо се промъкваше през храстите. Беше съвсем сигурен, че стреляха по-нагоре по склона, където черният път започваше да се вие надолу. Нищо не можеше да се види в сумрака между дърветата.