Веднага членовете на всички други групировки се нахвърлиха на него.
Президентът продължи да призовава за запазване на реда и спокойствието.
Сър Робърт Атоул се качи на трибуната и се ръкува с Къруел, който се усмихваше и наблюдаваше предизвиканата от него буря.
— Май наистина са в настроение тази вечер — отбеляза Лорънс Къруел, който бе млад мъж с приятна физиономия.
— Жалко, че не им дадохте никаква възможност да оспорят вашето представяне, което наистина е забележително — каза сър Робърт.
Те бяха блъснати изотзад от чернокож мъж, понесъл някакво оборудване към трибуната, където чукчето на председателя продължаваше да удря, без да има видим ефект върху бъркотията.
— Съжалявам, сър! Много съжалявам — извини се чернокожият.
Къруел не му обърна внимание.
— Благодаря ви за комплимента — кимна. — Вече дадох резултатите на вашата комисия по корабоплаването. Надявам се, че в резултат на моите изследвания няма да има повече трагедии като тези, които доведоха до потъването на „Бон Апети“ и „Люси-Мари“.
В дъното на залата се чуваха някакви глухи звуци. Двамата се обърнаха да погледат как размахващи бастуни мъже биват разтървавани от приятелите си сред вълна от клетви и епитети.
— Колко още ще останете в Щатите? — попита сър Робърт. — Ако е възможно, бих искал да ме посетите и да видите резултатите от моите проучвания. Те могат да ви заинтересуват.
— С удоволствие. Чух, че правите изключителни неща. Очаквам вашето изказване тази вечер.
Сър Робърт Атоул започна да се покланя, но спря, за да се обърне и погледне как един от по-възрастните философи профуча през пътеката между редовете и се хвърли злобно да души млад мъж. Тълпата ги погълна.
След това се чуха възгласи „Ох“ и „Ах“ от задната страна на залата. После стана много тихо и спокойно, а някои дори се поклониха.
Защото горе, на трибуната, президентът на асоциацията бе дал знак на квестора да му донесе малка квадратна кутийка и да я постави на бюрото.
— Очилата на Франклин — прошепна някой. Шепотът премина през цялата зала. Присъстващите вдигнаха обърнатите си столове, оправиха перуките си и седнаха.
— Внимание! — каза президентът. Двата удара с малкото му чукче прозвучаха като затваряне на две огромни врати в притихналата зала. — Следващата точка от дневния ред — обяви той — ще бъде представянето от сър Робърт Атоул на абсолютната същност на флогистона.
Залата беше стара, огромна и мрачна. Осветяваха я полилеи и свещници, закачени покрай стените. Отвсякъде се носеше миризма на пудра за перуки и пот. През няколкото отворени врати можеше да се види как слугите влизат и излизат, подготвяйки традиционната вечеря, с която щеше да приключи месечното събрание на Лунатичната асоциация.
Кадифе и брокат шумоляха, когато мъжете се раздвижваха в тапицираните си столове. Понякога тишината се нарушаваше от кратко и сухо кихане, щом някой от тях смръкваше от емфието си. От нечии колене падна бастун и шумно издрънча върху пода.
Чернокожият мъж даде знак на сър Робърт, че моделите са подготвени, и се приближи към тях.
— Внимавайте с цилиндъра — каза. — Мисля, че може малко да се е пукнал в колата по пътя.
— Много добре, Хамп — отвърна сър Робърт и кимна на президента.
Аплодираха го кратко, докато се качваше на подиума, където тихо димеше лампа, пълна с китова мас.
Той огледа многобройните лица и перуки, които мъждукаха в неясната светлина, и те му се сториха като мехурчета в потъмняващия пудинг, какъвто представляваше светът. Нямаше значение. Усмихна се и започна.
Започна с историята на горенето и спомена трудовете на Бекер и Стал.
— Смята се, че флогистонът прониква във всички неща като фини неразделни частички. При наличието на топлина той предизвиква изключително мощни движения във веществата, които водят до пламък, и ако не бъде прекратен достъпът на въздух, движенията продължават, докато остане само пепел.
След това описа „тера пингуис“ и мазните земи, както и търсенето на самия флогистичен принцип. Аудиторията продължаваше да слуша напрегнато, дори малко нетърпеливо. Досега не им бе казал нищо ново.
— Неотдавна Кавендиш реши, че е открил най-високо зареденото с флогистон вещество в неговия възпламеняем газ, който е по-лек от въздуха и се използва за издигане на балони до немислими преди това височини. Възпламеняемият газ изгаря яростно във въздуха, понякога до прага на детонацията. Но както показаха други, включително доктор Пристли, сместа от възпламеняем газ и крайно пречистен въздух експлодира, ала след това се появява течен остатък, който е неразличим от обикновената вода. А водата, както знаете, е враг на флогистона. Затова ми се струва, че смесица от флогистон и което и да е друго вещество не може да даде точно обратния остатък. Кавендиш обаче…
— Въпрос!
Сър Робърт погледна към залата.
— Да?
— Според водещите френски теоретици крайно пречистеният въздух е…
— Французите — обади се някой — са паплач, която не може дори да проведе една революция по приемлив начин, както сторихме ние.
Чуха се възгласи на съгласие.
— Искате да кажете — обърна се сър Робърт към задаващия въпроса, — че френската нова химия, която отрича флогистичния принцип, посочва други причини за горенето и овъгляването. Повечето от тях се отнасят до качествата на крайно пречистения въздух или на кислорода, както те го наричат. Вместо флогистонът да изтича от веществата при горене, новата химия твърди, че веществата се комбинират с този кислород при наличието на топлина. Вие питате какво мисля за тази теория?
— Да.
— Не я оценявам високо — заяви сър Робърт. — Чел съм френската химия. Ако си имаш работа с дявола, трябва да го познаваш. — От задната страна на залата се чуха шумни аплодисменти. — Реших да пренебрегна повечето от тези теории, доколкото това е възможно, защото вярвам, че вече е по силите на науката да изолира самия флогистон.
— Не! Не! Не е възможно. Грешите — разнесоха се викове.
Други викове го подкрепиха.
Сър Робърт вдигна ръка за тишина.
— Дойдох тук тази вечер, за да опиша плановете си и да ви покажа модели на експериментите, чрез които смятам да извлека…
— Флогистонът — обади се глас — присъства в някаква степен в цялата материя и е неразделим. Със същия успех можете да се опитате да измерите или разделите слънчевата светлина!
— Така е! Така е!
Сър Робърт погледна към залата. Тогава през ръката му премина тремор, нещо, което бе забелязал, че се случва все по-често, откакто беше започнал да експериментира със своите живачни пневматични канали. Вдигна ръка едва след като треморът отмина.
— Някои казват, че флогистонът се спуска от звездите през етера. Други твърдят, че идва от слънцето. Може би, ако успея да открия флогистичния принцип, ние ще разберем истинската природа дори на великото слънце.
Това бе твърде много дори за най-преданите флогистици в аудиторията. Те скочиха на крака, възразявайки му.
— Въпреки всичко — завърши сър Робърт, прибирайки доклада си, — въпреки всичко аз поръчах специално оборудване и ще продължа… — Президентът се изправи и заудря с чукчето си. — Ще продължа работата си, така че очаквам до две седмици да съм приключил. Тези от вас, които желаят, ще бъдат поканени да наблюдават… — Възгласите го заглушиха и той спря за момент — … да наблюдават това велико събитие. А онези от вас, които не искат, могат да вървят по дяволите!
Слезе от подиума. Хамп го закара вкъщи с колата по покритите със сняг пътеки, които минаваха за пътища. Земната повърхност бе осветена от студената светлина на пълната луна, която беше причината за събранието в понеделник вечер на Лунатичната асоциация и заради която тя бе наричана така.
Два дни по-късно, по обед, пристигна Лорънс Къруел. Сър Робърт и лейди Маргарет Атоул го посрещнаха на широката порта за каляски под светлината на ясно студено слънце.