— Като оплескан кекс — предложи свое сравнение домакиня от Тексаркана, която за късмет живееше една пресечка южно от улица „Тейър“, по която плъзна процепът. Чу се въздишка, вдигна се прашен облак и Оклахома започна да се свлича надолу с изумителната скорост два метра в час.
В Билокси на брега на Мексиканския залив хората усещаха под краката си неспокойно шаване през целия ден.
— Не че бяха трусове — обясни по-късно капитанът на риболовния траулер, който някак се пребори с последвалия потоп, — а все едно земята искаше да е другаде тогава.
За всекиго в обречения Билокси щеше да е по-добре, ако се намираше другаде през онази вечер. Около осем и половина градът се разтресе, надигна се мъничко като края на килим от въздушно течение и потъна. Заедно с целия бряг на Мисисипи и Алабама в същия миг. Приливната вълна, която щеше да погълне средната част на Съединените щати, нахлу в сушата.
От езерото Поншартрен до река Апалачикола във Флорида брегът на Залива изчезна. Гълфпорт, Билокси, Мобил, Пенсакола, Панама Сити… Нямаше ги триста километра брегова ивица заедно с два и половина милиона жители. Час по-късно стена от вода бе помела всеки град от Дотън в Алабама до Богалуза на границата между Луизиана и Мисисипи.
— Длъжни сме да прогоним паниката от умовете си — увещаваше губернаторът на Алабама в послание, излъчено от всички набързо съгласували усилията си радиостанции. — Ние, хората от храбрите южни щати, и преди сме се борили с нашествия.
После зловещите проскърцвания и стенания на земята оповестиха наближаващата приливна вълна и той избяга със самолет от Монтгомъри половин час преди градът да бъде погълнат завинаги.
Едното чело на вълната нахълта на север, за да загуби силата си накрая сред възвишенията южно от Бърмингам. Основната водна маса напредваше в низините. На запад потопи Виксбърг и закачи единия край на Луизиана. Целият окръг Ийст Керъл бе заличен от картата.
Река Мисисипи в момента свършваше някъде около Юдора в Арканзас, а минута след минута напиращият потоп отнемаше километри от коритото й, набъбвайки на север. В Чикът, Джени, Лейк Вилидж, Арканзас Сити, Сноу Лейк, Илейн, Хелена и Мемфис усещаха как земята трепери. Изтормозените градове се тресяха цяла нощ. Земята продължи да потъва и накрая се наклони с два и половина градуса на запад. „Мемфиският наклон“ сега е една от уникалните и очарователни забележителност на Стария град, но през онези панически часове на мрак хората в Мемфис бяха убедени, че с тях е свършено.
На юг и на запад напиращата вода се вряза дълбоко в Арканзас и Оклахома. До сутринта стана ясно, че целият Арканзас ще бъде погълнат. Вълните настъпваха към Литъл Рок със сто и петдесет километра в час, като над челото на прииждащото море се надигаха нови гребени, когато градчета, хълмове и жадна пръст временно прекъсваха яростната атака.
От Вашингтон обявиха официално надеждата си, че платото Озарк ще спре дивия галоп на разбеснелия се залив, защото северозападната територия на Арканзас се издигаше на около шестстотин метра над морското равнище. Но нищо не можеше да спаси Оклахома. До пладне водата вкопчи пръсти около връх Скот и Лосовата планина, заля Хобарт и почти целия окръг Гриър.
Въпреки оптимистичните съобщения, че устремът й намалява и на практика се е изчерпал след потапянето на Оклахома Сити и се е изтощил в пустинята до Амарильо, водната стена напредваше. Защото земята се слягаше, а заливът неуморно подхранваше потопа. Шварцбърг и неговият екип от геолози съветваха незабавно и спешно да бъде евакуирана цялата област между Колорадо и Мисури — от Тексас до Северна Дакота.
Лъбок в щата Тексас също бе погълнат. Вълната се люшна, придойде и заличи Суитуотър и Бит Спринг. Издаденият северен край на Тексас потъна в един-единствен грамаден порив на водата.
Завихриха се водовъртежи. Огромна бъркотия от нацепено дърво и човешки останки бе засмукана, изплюта и смазана на парченца. Водите на Залива се блъснаха гръмовно в канарите на Ню Мексико и отстъпиха разпенени. Неуспели спасители по скалите край някогашния западен бряг на Пекос по-късно си спомняха съскане и писък като от разкъсана коприна при бесните удари на вълните по отскоро оголените зъбери. По-ужасен звук не били чували.
— Не можехме да доловим никакви викове, разбира се, при такъв шум, а и бяхме далеч — разказваше Дан Уивър, кмет на Карлсбад. — Но знаехме, че долу има хора. Когато водата се стовари върху скалите, все едно се сблъскаха две твърди тела. Поне час нищо не се виждаше заради пръските във въздуха.
Солените пръски. Океанът дойде в Ню Мексико.
Канарите се оказаха единствената непреодолима преграда срещу настъпващата на запад вода, която се обърна на север, изтръгвайки каменни отломки и стоварвайки отгоре си великански буци пръст. Тук-там изтребваше вдлъбнатини в гранита, сякаш правеше формички за сладолед. Сегашното риболовно пристанище Рокпорт в Колорадо е построено върху брега на подобен залив.
Водата достигна най-далечната си ограничителна линия на запад. Продължаваше обаче да приижда на север по очертанията на предишния разлом. Непреклонни пръсти сграбчиха Стърлинг в Колорадо, Сидни в Небраска, Хот Спрингс в Южна Дакота. Цялата редица от щати се настаняваше от юг към север в крайното си устойчиво положение триста метра под морското равнище.
Мемфис вече беше крайбрежен град. Възвишенията на платото Озарк, останали като острови над побеснялото море, даваха несигурен подслон на едва спасили се от удавяне хора. Вълните отхапаха късче от Мисури и се нахвърлиха върху Уичита. Топика, Лорънс и Белвил бяха последните погълнати градове в Канзас. И губернаторът потъна във вълните заедно със своя щат.
Дениъл Бернд от Линкълн бе изхвърлен полумъртъв в заливче сред скалите в Уайоминг, след като вълните го пренесли от единия край на изчезналия щат Небраска до другия. За такива избавления на косъм се разказваше надълго и нашироко по телевизията и радиото.
Единствените оцелели от цялото население на Пиер в Южна Дакота бяха шестимата от семейство Крийт. Храбрият Тимъти Крийт отнесъл и завлякъл възрастните си родители до тавана на хамбара в покрайнините на града. Брат му Джефри се погрижил да доведе по-малките деца и да домъкне каквито припаси намерил.
— Имахме един пушен бут и горе-долу половин тон ванилени курабийки — обясни той след време на спасителите си.
За късмет хамбарът се откъснал, когато бил разтърсен от вълните, и се превърнал в нов Ноев ковчег, с който се отървали от бедите.
— Май играхме карти четири дни наред — спомняше си благата госпожа Крийт, когато после я поканиха в популярно телевизионно шоу. Провинциалната й невъзмутимост не бе пострадала от изпитанието, срещу което съвсем малко жени са могли да се опълчат. — Все се чудехме защо нещо не е наред с купите. Да му се не види, бяхме забравили поп купа от бързане!
Само че подобно безгрижие и щастлив завършек не бяха обичайни. На света не му оставаше друго, освен да наблюдава смразен как водата фучи на север в сянката на високите скали, които понякога се свличаха с грохот в ревящите вълни. Ден след ден неумолимият напор поглъщаше каквото бе останало от прашните ниви и градчета.
Някои хора бяха спасени от хеликоптери, които се мъчеха да изпреварят настъпващото море. Други намериха безопасност по върховете на Западна Небраска и двете Дакоти. Но когато водата се успокои горе-долу по сегашната брегова линия на нашето вътрешно море, по първоначални оценки четиринайсет милиона души бяха погубени.
Никой не успя да изчисли материалните щети. Почти цялата територия на осем щата и части от още дванайсет просто бяха завинаги изтръгнати от сърцето на Северна Америка.
С такъв катаклизъм се роди сега спокойното море Небраска и стана част от Америка.
Днес, почти сто години след единственото по рода си — за щастие — бедствие, е много трудно да си припомним ужаса и отчаянието на онези седмици през октомври и ноември 1973 година. Немислимо е да си представим Съединените щати без прекрасната и жизненоважна за икономиката дъга на вътрешния океан. С две трети от дължината на Средиземно море, той се простира от топлите води на Мексиканския залив до също толкова сините вълни в залива Мисисипи, а на север и на запад е по-хладен и зеленикав при прелестните риболовни острови на Озаркския архипелаг, за да премине накрая в сиво-зеления прибой на залива Дакота.