— Виждаш ли колко те обичам, сама дойдох при теб, а ти не искаш да ми кажеш как си забогатял, като продаваш стоката си на безценица?
Момъкът бил пиян и взел, та разкрил на царската дъщеря, че му помага вълшебният фес. Казал и заспал.
На нея това й трябвало, грабнала феса — и в двореца.
Всички търговци от тази страна занесли на царската дъщеря подаръци, дето ги спасила от разоряване.
Да ги оставим тук и да разкажем за сина на селянина. Събудил се момъкът, хвърлил се да търси феса — никъде го няма. Натъжил се, но що да стори. Събрал стоката си, натоварил я на гръб и поел към родината си. Вървял, вървял, дълго ли, кратко ли — никой не знае, вървял ден, вървял два дни, накъсо казано, една седмица, и на края стигнал в своята страна. Радвал се, че се върнал в къщи. А пък колко щастлива била горката майка, когато видяла сина си! Синът поживял при майка си, докато се охарчил. Останали му съвсем малко пари. Част от тях дал на майка си за дребни разноски, а една жълтица сложил в бащината си кесия, пъхнал кесията в джоба и тръгнал към страната, където царската дъщеря толкова коварно го изиграла. Вървял, вървял, дълго ли, кратко ли — никой не знае, и стигнал в едно село. „Ще ида — вика си — да разменя жълтицата, ще си купя нещо.“ Извадил кесията от джоба си, развързал я — и какво да види: вместо една жълтица, в кесията имало две. Разбрал: „Изглежда, че и кесията е вълшебна“. Не пипнал парите, сложил ги обратно в джоба си и продължил. Стигнал в страната, където имал дюкян. Отишъл на същото място, наел нов дюкян и започнал да търгува. Изминали няколко дни и ето че търговците от тази страна отново дошли при царската дъщеря.
— За бога, избави ни от този момък, пак ни разорява.
Царкинята взела омайно биле и се запътила към момъка. Влязла, поздравила, и както първия път, узнала тайната му. Искреният момък й разкрил всичко.
Царската дъщеря го напоила с омайно биле. Момъкът веднага заспал така, че ако щеш, за краката го влачи, няма да усети. На царската дъщеря само това й трябвало. Взела кесията — и в двореца.
Всички търговци пак се занизали с подаръци при царската дъщеря, дето ги спасила от разоряване.
Момъкът спал час, два, ден, два, на края се събудил и гледа — ни кесия, ни пари.
Пак поел към своята страна. „Добре — мисли си, — почакай ти, царска дъще, такава шега ще ти скроя, че цял живот ще я помниш. Навярно свирката ще ми помогне.“
Вървял, вървял, дълго ли, кратко ли — никой не знае, и стигнал в своята страна. Отишъл си в къщи и казва на майка си:
— Потърпи още малко, скоро ще се прибера завинаги, ще гледаме къщата заедно, ала този път ми прости — пак трябва да замина.
Взел свирката, целунал майка си и тръгнал.
Вървял, вървял, дълго ли, кратко ли — никой не знае, стигнал до някаква планина и си помислил: „Я да надуя свирката, може да е вълшебна“. Само свирнал — и в долината се появила войска, ама толкова многобройна, че краят й не се вижда. „Я да духна от другата страна.“ Едва духнал и за миг цялата войска изчезнала.
„Добре — помислил си момъкът, — тази свирка ще даде на царкинята да се разбере.“ И забързал към страната, където живеела тя. Вървял, вървял, дълго ли, кратко ли — никой не знае, на края стигнал. Застанал сред полето, насочил свирката право към царския дворец и я надул. Изведнъж като изневиделица се появила безбройна войска, десет пъти повече от царската.
Царят и големците му се уплашили: откъде е тази войска? Какво ще правим сега? Царската дъщеря им дума:
— Не бойте се, това са хитрините на онова селянче. Сега ще го намеря и ще разбера каква е работата.
Приготвила се царската дъщеря и тръгнала, вървяла, вървяла, най-сетне го намерила, пак хапнали заедно, пийнали и се повеселили, пак напоила момъка и той пак всичко й изказал така, както аз ви го разказвам. „Знай, че цялото ми вълшебство е в тази свирка: надуеш ли от единия край — ще се появи войска, надуеш ли от другия — цялата войска ще изчезне.“
Зарадвала се царската дъщеря, иде й да хвръкне. Напоила момъка с омайно биле, взела свирката — и към къщи. Дошла си, надула свирката от другата страна, цялата войска изчезнала и помен не останало от нея. Царят надарил дъщеря си с нови премени, докарал я от главата до петите.
Да ги оставим засега и да разкажем за сина на селянина.
Момъкът спал два дни, а когато се събудил, гледа — няма ни свирка, ни царска дъщеря. Разбрал, че тя го изиграла за трети път. „Е, почакай, царкиньо — мисли момъкът, — ще те оправя аз теб.“
Поядосвал се момъкът и се запътил към друга страна. „Ще ида — мисли, — ще спечеля малко пари, ще се върна в своя край, ще запаля огън в родното огнище.“