Мислил така и вървял. Вървял, вървял, дълго ли, кратко ли — никой не знае, стигнал до морето и тръгнал край брега.
По едно време ожаднял. Гледа — по склона на един хълм се разстлало голямо лозе, пълно с бяло и червено грозде. „Хубаво — мисли той, — ще ида там и ще си хапна грозде, ще утоля жаждата си, пък и ще се поразходя из лозето.“
Влязъл в лозето, откъснал една чепка червено грозде, изял го и веднага се превърнал на грамаден бивол. Дълго се измъчвал, но нищо не можел да стори. Отишъл, горкият, до бялото грозде, хапнал малко от него и пак се превърнал на човек. „Това е добре, вече зная какво да правя.“
Набрал две кошници грозде — една от червеното, друга — от бялото, и се запътил към царската дъщеря.
Вървял, вървял, дълго ли, кратко ли — никой не знае, най-сетне стигнал в страната, където живеела царската дъщеря. Кошницата с бялото грозде скрил на закътано място, нарамил кошницата с червеното грозде и тръгнал право към царския дворец. Застанал под прозореца и завикал:
— Кой иска хубаво грозде, вземайте, не остана!
Царската дъщеря видяла продавача на грозде през прозореца и изпратила слугите си.
— Идете — казва — и купете всичкото грозде.
Слугите купили гроздето. Царската дъщеря, щом сложила зърно грозде в уста, се превърнала на грамадна черна биволица и по биволски тежко-тежко запристъпвала. Царят свикал лекари от целия свят, но нито един не можал да помогне. Синът на селянина отишъл при царя и казва:
— Господарю, аз мога да изцеря дъщеря ти.
Царят му отвръща:
— Жал ми е за теб, синко, млад си още, по-добре се махай оттук, дъщеря ми не можаха да я изцерят най-добрите лекари от цял свят, че ти ли.
— Ако не я изцеря — казва синът на селянина, — вземи ми главата.
Повели го към покоите на царската дъщеря. А той взел със себе си бялото грозде и една жилава пръчка. Щом влязъл при царската дъщеря и я запердашил, пердаши и повтаря:
— Казвай, къде скри феса, кесията и свирката, казвай, иначе ще те пребия.
Биволицата коленичила пред момъка и се замолила:
— За бога, спаси ме, всичко ще донеса.
— Не — казва синът на селянина, — ти първо ми донеси моето, тогава чак ще те изцеря и ще станеш пак такава, каквато беше.
Биволицата завела момъка, показала му мястото, където били скрити фесът, кесията и свирката. Момъкът се зарадвал, сложил ги в джоба и тогава турил кошницата с бялото грозде пред биволицата. Тя се нахвърлила на бялото грозде, за миг го изяла и веднага се превърнала на девойка. И то толкова хубава, че не може да се опише.
Доложили на царя, че дъщеря му се изцерила. Царят се зарадвал, отишъл при дъщеря си, целунал я по челото, прегърнал момъка и му казва:
— Слушай, синко, аз нямам наследник, ожени се за дъщеря ми, след смъртта ми ще станеш цар, ще управляваш страната.
Синът на селянина също се зарадвал. Изпратил хора за майка си, довели я.
Седем дни и седем нощи празнували сватбата и така се веселили, че капнали от умора.
Те дочакали щастието си, нека дочакате и вие вашето.