— Тъй — рекъл царят, — сега го разбрах. Ами ти защо му подхвърли ашиците?
Тъкачът отговорил:
— Хвърлих му ашиците да знае, че ние не се плашим от войската на неговия цар, защото сме по-силни. Той разбра какво му казах: „Пред нас вие сте деца. Стойте си кротко в къщи, играйте си на ашици и не се осмелявайте да водите война против нас.“
— Добре! — възкликнал царят. — След като ми обясни, всичко ми стана ясно. Само разгадай какво искаше да каже пратеникът, като хвърли просото, и защо ти пусна кокошката да го кълве?
— Чужденецът, царю честити, искаше да покаже, че има много войници. Като просото — чет нямат! Пък аз пуснах кокошката да изкълве зрънцата, с което му отвърнах, че ако посмеят да ни нападнат, ще ги изтребим до крак и нито един жив няма да се върне.
— Е, дали пратеникът разбра всичко, което ти му отговори?
— Щом се намръщи и побягна, значи разбрал е.
Царят наградил щедро досетливия тъкач и му рекъл:
— Ей, тъкачо! Я остани при мене! Ще те направя главен царски съветник.
— Благодаря ти за честта, царю честити, ама не ще си губя времето с такава работа. Аз имам занаят и не мога да го зарежа, та да ставам царски съветник. Защото людете, на които съм обещал да изтъка плат, ходят парцаливи и чакат да ги облека.
Рекъл той и си отишъл при стана.