Селянинът се замолил:
— За бога, избави ме от нея.
— Ще те избавя, не бой се, кажи само — през тези три години ти поне веднъж занасял ли си в къщи месо?
— Не.
— Тогава виж какво. Сутринта ще идеш на пазара, ще купиш от най-хубавото месо, което намериш, ще го скриеш в дюкяна, а вечерта, като притъмнее, ще го занесеш в къщи и ще кажеш: „Жено, днес имаше толкова много купувачи, че не успях да обядвам. От сутринта нищо не съм ял. Стани, опечи ми шишкебап.“ Когато жена ти приготви шишкебапа, накарай я да изяде едно парченце. Вечерта, преди сън, когато тя излезе от стаята, излей всичката вода, колкото има в къщи, налей вода в едно канче и го закачи на стената. Легни да спиш и от нищо не се страхувай. През нощта, когато ожаднее, тя ще се превърне на змия, и ще усетиш как тялото ти изстива. Не се бой, нищо няма да ти направи, нека стане. Ще припълзи, ще се напие, пак ще се превърне на жена и ще легне до теб. А сутринта, щом съмне, ще дойдеш при мен.
Мъжът нищо не казал на жена си. Сутринта отишъл на пазара, купил месо и го занесъл в дюкяна. Вечерта се върнал в къщи и казал:
— Днес имах толкова много купувачи, че не успях да си приготвя ядене. Стани, опечи шишкебап, ще хапнем.
Жената станала, разпалила огъня, опекла месото, сложила го пред мъжа си, а сама седнала настрана.
— Аз ще ям, а ти ще стоиш настрана и ще гледаш ли? — викнал й мъжът. — Колко вкусно мирише, опитай.
— Яж сам, да ти е сладко.
— Е де, жено, изяж поне едно парченце.
Жената се смутила и изяла едно парченце.
Разтребили масата и оправили леглото. Щом жената излязла от стаята, мъжът излял всичката вода, колкото имало в къщи, оставил вода само в едно канче и го закачил на стената. Жената се върнала от двора, легнали да спят. Посред нощ мъжът усетил, че тялото му изстива. Събудил се и гледа: жена му се превърнала на змия, извряла се от одеялото, засъскала и затърсила вода из стаята, видяла канчето, запълзяла по стената, напила се и се спуснала долу. Веднага се превърнала отново на жена и легнала в постелята.
Сутринта мъжът станал и отишъл при търговеца.
— Всичко се случи така, както ти каза.
— Та нима аз не знаех, че жена ти е змия? — казал търговецът. — Ехе, не съм такъв аз, че да не ги зная тези работи!…
— За бога — казал мъжът, — отърви ме от тази гадост.
— Не бой се, ще те отърва. През трите години жена ти пекла ли ти е пресни питки?
— Не.
— Довечера, като се върнеш в къщи, кажи й: „Вече три години как сме женени с теб, а ти нито веднъж не си ми опекла пресни питки. Опечи ми поне сега.“ Когато тя напали пещта и се наведе да мята питките, хвани я за крака, хвърли я вътре и затвори пещта с капака. След половин час от нея ще останат две черни, овъглени главнички, едната ще задържиш за себе си, другата ще ми донесеш.
Вечерта мъжът казал на жена си:
— Вече три години как сме женени, а ти нито веднъж не си ми опекла пресни питки. Опечи ми поне сега, ще хапнем.
— Добре, мъжленце, ти по-рано не си ми искал пресни питки, затова не съм и пекла.
Сутринта жената станала, месила тесто, напалила пещта, турила до себе си дълбок тас с вода и започнала да мята питките. Топне си ръката във водата, вземе питка — хвърли я в пещта. Хвърлила първата питка, заловила се с втората, внезапно мъжът я хванал за крака и я блъснал в нажежената пещ. Затворил капака, почакал половин час, отворил и видял, че от жена му останали две овъглени главнички. Навел се и взел едната, но главничката била толкова гореща, че я изтървал. Тя се разбила на две. Тогава извадил втората. Тя му опарила ръцете, той ги мушнал в таса и с почуда видял, че водата станала златна и самият тас станал златен. Обърнал се и видял, че и главничките станали златни. Взел едно парче и го занесъл на търговеца.
— Нали трябваше да ми донесеш цяла главничка — рекъл търговецът.
— Извинявай, донесох ти половин.
— Нищо, стига и това.
Мъжът благодарил на търговеца, върнал се в къщи и се замислил: „А няма ли да е по-добре да ида за жената и децата, да ги докарам тук и да заживеем с тях човешки?“
Сутринта си купил кон, оръжие и потеглил. Пътувал, пътувал и на края стигнал до своя дом. Почукал, жена му излязла и гледа — въоръжен конник. Уплашила се и тракнала вратичката.
— Жено, отвори.
— Кой си ти? — пита жената.
— Аз съм, не ме ли познаваш?
— Не — казва жената. — Кой си ти?
— Мъжът ти — отговорил селянинът, слязъл и влязъл в къщи.
Жената тогава го познала и казала:
— Добре дошъл. Къде беше толкова време?
— Дълго ме нямаше, ама пък много спечелих. И ето дойдох за теб и децата, за да ви взема в града.