— Какво правите? — изкрещя и вдигна ужасено погледа си от документите.
— Паля си цигара.
— Загасете веднага това нещо! Тук е абсолютно забранено да се пуши!
Без дори да отвори уста, комисарят изгаси запалката, но продължи да я държи в ръката си, така както продължаваше да стиска между устните си цигарата. Но поне постигна резултата, който целеше, защото началникът, под заплахата на готовата да влезе в действие запалка, най-накрая подходи към въпроса.
— Монталбано, за съжаление, бях принуден да напъхам носа си в някои папки с документи, които са свързани с едно ваше зловонно разследване отпреди няколко години, когато все още аз не съм бил началник на полицията в Монтелуза.
— Имате много чувствителен нос за занаята си.
Изпусна се и коментарът излезе през устата му, без да успее да го задържи в себе си. Веднага обаче се разкая за това. Видя ръката на Бонети-Алдериги да влиза в конуса на светлината от лампата, сграбчвайки с нокти ръба на бюрото, а ставите на пръстите му започнаха да посиняват от усилието, което полагаше, за да се овладее. Монталбано се побоя, че ще стане най-лошото, но началникът се въздържа. Заговори с напрегнат глас.
— Става дума за разследването, свързано с тунизийската проститутка, впоследствие намерена мъртва, която е имала син на име Франсоа!
Името на момченцето го порази като удар с кама право в сърцето. Боже мой, Франсоа! Откога не го беше виждал? Постара се обаче да съсредоточи вниманието си върху думите на началника на полицията, защото не искаше вълната от чувства, която го беше заляла, да го повлече, възпрепятствайки възможността му да се защити, защото беше ясно, че сега Бонети-Алдериги щеше да премине към обвиненията. Опита се да си припомни всички подробности около това отдавнашно разследване. Дали пък Лоенгрин Пера, онзи гадняр от тайните служби, не беше намерил начин да си отмъсти след толкова много години? Но думите, които началникът му произнесе след това, го объркаха.
— Изглежда, в началото сте имали намерение да се ожените и да осиновите това дете. Вярно ли е, или не?
— Да, вярно е — отговори учудено комисарят.
По дяволите, какво общо имаше личното му начинание с разследването? И откъде Бонети-Алдериги знаеше тези подробности?
— Добре. Впоследствие сте променили решението си относно осиновяването на детето. След което Франсоа е бил поверен на сестрата на заместника ви господин Доменико Ауджело. Така ли е?
Ама накъде биеше този твърде голям гадняр?
— Да, така е.
Монталбано ставаше все по-разтревожен. Не проумяваше нито защо началникът на полицията се интересува от тази стара история, нито от коя страна щеше да го сполети неизбежният удар.
— Всичко в семейството, нали така?
От язвителния тон на Бонети-Алдериги прозираше една колкото ясна, толкова и необяснима инсинуация. Какво ли му минаваше през главата на този тъпак?
— Слушайте, господин началник. Разбирам, че, изглежда, сте си създали ваше мнение за казус, за който вече почти не си спомнях. При всички случаи ви моля да размислите над думите, които сте на път да ми кажете.
— Не си позволявайте да ме заплашвате! — изкрещя истерично Бонети-Алдериги, удряйки с всички сили по бюрото си, което реагира с изпращяване. — Хайде, казвайте, какво е станало със спестовната книжка?
— Каква спестовна книжка?
Честно казано, за никаква книжка не можеше да си спомни.
— Не се правете на ударен, Монталбано!
Точно тези думи: „Не се правете на ударен“, го накараха да се развихри. Мразеше готовите фрази и клишетата, защото предизвикваха неукротимата му ярост.
Този път той удари силно по бюрото, което отново изпращя.
— За каква, по дяволите, спестовна книжка бълнувате?
— Ха-ха! — засмя се ехидно началникът на полицията. — Мокри въглища не горят, а, Монталбано?
Почувства, че ако след „Не се правете на ударен“ и „Мокри въглища не горят“ чуеше още един израз от този тип, щеше да хване Бонети-Алдериги за гушата и да го остави да пукне от задушаване. Успя по чудо да се овладее и да не каже нищо.
— Преди спестовната книжка — подхвана пак началникът на полицията — нека да поговорим за детето, за сина на проститутката. Отвели сте у дома си сирачето, без да уведомите никого. Ама това се нарича отвличане на малолетен, Монталбано! Има съд, знаете ли го, или не? Има специални съдии за малолетните, знаете ли го, или не? Трябвало е да спазвате закона, а не да го заобикаляте! Да не би да се намираме в Дивия запад?