Спря се. Джакомо Пелегрино ли беше казал Фацио? Пелегрино беше едно от двете имена, които заедно с телефонния номер Мими му бе написал върху листа, който стоеше пред него. Бързо наизусти номера на Пелегрино, стана и отиде в стаята на Фацио.
Той пишеше нещо, но повдигна очи към Монталбано. Спогледаха се набързо, но се разбраха. Фацио продължи да пише. Какво му беше казал Мими за Джакомо Пелегрино? Че е младеж, който е завършил бизнес икономика. Човекът, който седеше пред бюрото на Фацио, изглеждаше като овчар и беше най-малко на шейсет години. Фацио приключи с писането, а Пелегрино се подписа с известно затруднение. Каква ти бизнес икономика, този едва ли беше стигнал до трети клас в началното училище. Фацио взе обратно жалбата и точно в този момент комисарят се намеси.
— Оставихте ли телефонен номер?
— Не — каза човекът.
— Е, винаги е по-добре да го имаме. Издиктувайте го.
Мъжът го каза на висок глас на Фацио, а той го записа. Номерът обаче не съвпадаше с другия. Звучеше по-скоро като номер от зоната на Монтереале.
— Оттук ли сте господин Пелегрино?
— Не, имам къща близо до Монтереале.
— Как така сте си построили вила между Вигата и Монтелуза?
Беше направил голям гаф и веднага си даде сметка за това. Фацио не му беше казал къде е разположена постройката. Затова и започна да гледа комисаря със силно присвити очи. Пелегрино обаче вероятно си помисли, че двете ченгета са говорили помежду си, когато Фацио го извикаха навън, и не се учуди на въпроса му.
— Не е моя. На един мой племенник е, син на единия от братята ми. Носи същото име като моето.
— А, така ли? — попита Монталбано, разигравайки ролята на човек, който е изненадан. — Разбрах, племенникът ви е този, който е бил служител в „Цар Мидас“, нали?
— Да, господине, той е.
— Извинете ме отново, но защо сте дошли вие да пуснете жалбата, а не племенникът ви, който е собственик?
— Господин Пелегрино има пълномощно — намеси се Фацио.
— Може би племенникът ви работи много и не може да наглежда…
— Не — отвърна мъжът. — Ще ви кажа как се развиха нещата. Преди месец, сутринта преди деня, в който трябваше да дойде онзи негодник — брокерът Гаргано…
— Може би и вашите пари е отмъкнал?
— Да, господине, всичките, които имах. Предната сутрин племенникът ми се появи в Монтереале и ми каза, че му се е обадил Гаргано, нареждайки му да отиде в Германия по работа. Самолетът му от Палермо тръгваше в четири часа следобед. Племенникът ми каза, че ще отсъства най-малко месец, и ме натовари да наглеждам постройката. Би трябвало да се прибере до няколко дни.
— Значи, ако искам да говоря с него, няма да го открия във Вигата.
— Не, господине.
— А вие имате ли някакъв адрес и телефон на племенника си в Германия?
— Шегувате ли се с мен?
5
Как е възможно! Откакто покойният земемер Гардзуло беше влязъл с револвер в ръка в офиса на „Цар Мидас“ във Вигата, заплашвайки, че ще си отмъсти, оттогава да не може да мръдне, без да се сблъска с нещо, което малко или много засягаше изчезналия брокер Гаргано? Докато комисарят мислеше за тази поредица от съвпадения, каквито можеше да има или в някой посредствен криминален роман, или в баналното всекидневие, влезе Фацио.
— На вашите заповеди, комисарю. Но първо ми обяснете едно нещо. Откъде знаехте къде се намира вилата на Пелегрино? Аз не съм ви казвал. Моля ви, бихте ли задоволили любопитството ми?
— Не.
Фацио разпери ръце. Комисарят реши да не се излага на риск и да се пази от Фацио, защото той беше истинско ченге.
— Знам дори, че са счупили стъклата на приземния етаж, направили са на трохи Снежанка и седемте джуджета и са написали „лайнар“ върху всичките четири стени на къщата. Така ли е?
— Така е. Използвали са чук и зелен спрей, които са намерили там на място.
— Много добре. А сега какво мислиш? Че говоря с чавките ли? Че имам магическо кълбо? Че правя вълшебства? — попита Монталбано, ядосвайки се все повече след всеки следващ въпрос.
— Не, господине. Ама не се нервирайте!
— Разбира се, че ще се нервирам! Рано тази сутрин минах по тия места. Исках да видя как е маслиновото дърво.
— В добро състояние ли го заварихте? — попита го с лека ирония Фацио, който много добре знаеше както за дървото, така и за морската скала — и за двете места, на които началникът му от време на време търсеше утешение.