— Трябва ли да продължа?
— Да. След малко вляво ще видите коларски път, който обаче е добре поддържан, затова не се безпокойте за колата си.
Монталбано сви по него и не след дълго се озова сред нещо като гъста гора от чилийски борове и туфи от буренаци.
— Днес няма никого — каза момичето, — защото не е почивен ден. Но трябва да видите какво движение е тук в събота и неделя!
— Често ли прескачате дотук?
— Когато се случи.
Монталбано свали прозорчето и извади кутията с цигарите.
— Ще ви бъде ли неприятно?…
— Не. Дайте една и на мен.
Пушеха мълчаливо. Като стигна до половината на цигарата си, комисарят започна да я атакува с въпросите си.
— И така, ще ми се да разбера нещо повече за това как е действала системата, измислена от Гаргано.
— Задавайте ми конкретни въпроси.
— Къде държахте парите, които Гаргано е ограбвал?
— Вижте, понякога Гаргано идваше с чекове и тогава аз, Мария-Стела, или Джакомо ги депозирахме в тукашния филиал на Кредитната каса. Същото правехме и ако дойдеше клиент в офиса. След известно време Гаргано прехвърляше сумите в своята банка в Болоня. Но и там, доколкото знаехме, парите не са се задържали дълго. Изглежда, са отивали в Швейцария и в Лихтенщайн, нямам представа къде точно.
— Защо?
— Що за въпрос! Защото Гаргано е трябвало да ги използва, за да му носят печалби от спекулациите, които е правел. Поне така си мислехме.
— Сега обаче какво мислите?
— Че трупа парите в чужбина, за да прецака всички в точния момент.
— И вие ли бяхте…
— Прецакана ли? Не, не съм му поверила дори една своя лира. Дори и да исках, не можех да го направя. Запознахте се с татко, нали? Но пък ни отмъкна заплатите за два месеца.
— Ще ми позволите ли един личен въпрос?
— Разбира се.
— Гаргано опита ли се да ви вкара в леглото си?
Микела избухна изведнъж в неудържим смях, а виолетовият цвят на очите й стана по-светъл, защото се разми в избликналите й от смеха сълзи. Монталбано я остави да се насмее, като се питаше какво ли толкова смешно има във въпроса му. Момичето се съвзе.
— Явно ме ухажваше. Но също и клетата Мария-Стела. Тя го ревнуваше от мен. Знаете как е, шоколадови бонбони, цветя… Но ако в един прекрасен ден му бях казала, че съм готова да легна с него, знаете ли какво щеше да се случи?
— Не, кажете ми вие.
— Щеше да припадне. Гаргано беше гей.
6
Комисарят направо се облещи. Дори не му беше минало през ум подобно нещо. Но преодолял първоначалното си учудване, размисли върху казаното: фактът, че Гаргано е хомосексуалист, имаше ли някакво значение за целите на разследването? Може би да, може би не, но Мими не му беше споменавал за това.
— Сигурна ли сте? Той ли ви го каза?
— Повече от сигурна, но той никога не е обелвал дума за това пред мен. Разбрахме се веднага, от пръв поглед.
— Споменахте ли за това… обстоятелство, или по-точно за това ваше впечатление пред господин Ауджело?
— Ауджело ми задаваше въпроси с устата, но ме питаше за съвсем друго с очите си. Честно казано, не мога да си спомня дали говорих за това с този лайнар.
— Извинете ме, но защо сте толкова ядосана на Ауджело?
— Вижте, комисарю, бях с Ауджело, защото ми харесваше. Но той, преди да си тръгна от дома му, гол, само с една хавлия върху пишката си, ми съобщи, че е сгоден и че е на път да се жени. Кой изобщо го е питал за нещо? Такъв смешник, съжалих, че съм била с него, това е всичко. Бих искала да го забравя.
— Госпожица Козентино беше ли в течение, че Гаргано…
— Вижте, комисарю, ако Гаргано изведнъж се беше превърнал в ужасно чудовище, откъде да знам в какво, в хлебарката на Кафка например, тя щеше да продължи да стои пред него и да му се прекланя, потънала в любовния си делириум, без да забележи нищо. Освен това си мисля, че клетата Мария-Стела не е в състояние да различи дори петел от кокошка.
Микела Манганаро никога нямаше да спре да го изненадва. Сега му се разкриваше и като познавачка на „Метаморфозата“ от Кафка ли?
— Харесва ли ви?
— Кой? Мария-Стела ли?
— Не. Кафка.
— Прочела съм всичко от него, от „Процесът“ до „Писма до Милена“. Тук сме, за да си говорим за литература ли?