Монталбано издържа противниковия удар.
— А Джакомо Пелегрино?
— Разбира се, Джакомо също веднага беше разбрал, дори малко преди мен. Защото и Джакомо е такъв. И преди още да ме попитате, незабавно ще ви кажа, че и за това не съм говорила с Ауджело.
Дори и той? Добре ли беше разбрал? Поиска потвърждение за това.
— Дори и той? — попита.
А интонацията му прозвуча като на сицилиански комик, изпълняващ характерни роли, нещо средно между учудване и досада, от което доста се засрами, защото беше твърде далече от намерението му.
— Дори и той — каза Микела без никаква интонация.
— Бихме могли да предположим… — започна предпазливо Монталбано, сякаш стъпваше по терен, осеян с противопехотни мини. — Това е само една хипотеза, държа да го подчертая, че между Джакомо и Гаргано са съществували отношения, които можем да определим горе-долу…
Момичето ококори твърде красивите си виолетови очи.
— Защо започнахте да говорите така?
— Извинете ме — каза комисарят. — Обърках се. Исках да кажа…
— Разбрах ви много добре какво искахте да кажете. А отговорът е: „Може би да, може би не“7.
— И този ли сте чели?
— Не. Д’Анунцио не ми харесва. Но ако трябваше да изразя своята хипотеза, както казвате, бих клоняла повече към да, отколкото към не.
— Защо предполагате така?
— Според мен историята между двамата започна почти веднага. Понякога се усамотяваха, говореха си тихичко…
— Но това нищо не означава! По тази логика са могли да си говорят и служебно!
— Докато се гледат право в очите, както правеха? Или пък един ден — да, друг ден — не.
— Не разбрах.
— Знаете, типично е за влюбените. Ако последната им среща е преминала добре, когато се видят отново, се усмихват един на друг, докосват се… но ако нещата са се развили зле, имало е караница, тогава между тях се спуска някаква хладина, избягват да се докосват, да се гледат. Гаргано, когато идваше във Вигата, оставаше поне седмица и по тази причина имаше достатъчно време на разположение един ден да са си мили, а на следващия да не могат да се гледат… Невъзможно беше да не го забележа.
— Имате ли представа къде може да са се срещали?
— Не. Гаргано беше много потаен човек. Но и Джакомо не се шегува, когато става дума за сдържаност.
— Слушайте, след изчезването на Гаргано продължихте ли да сте във връзка с Джакомо? Писал ли ви е, телефонирал ли ви е, обаждал ли ви се е по някакъв начин?
— Този въпрос не го задавайте на мен, а на Мария-Стела, единствената, която остана в офиса. Повече не съм се появявала там, след като разбрах, че някой озлобен клиент може да реши да си го изкара на мен. Джакомо се оказа най-хитър, защото от сутринта, в която Гаргано не дойде, повече не се появи. Вижда се, че е предчувствал нещо.
— Предчувствал какво?
— Че Гаргано е отмъкнал парите. Комисарю, Джакомо беше единственият сред нас, който разбираше нещо от сделките на Гаргано. Ясно е, че предния ден е минал през банката и оттам са му казали, че не е имало прехвърляне на капитали от Болоня към Вигата. Тогава си е дал сметка, че нещо не е наред, и повече не се появи. Поне аз така си помислих.
— Но сте в грешка, защото в деня, предхождащ пристигането на Гаргано, Джакомо е отпътувал за Германия.
— Наистина ли? — попита искрено учудено момичето. — Какво ще прави там?
— По поръчение на Гаргано. С поне едномесечен престой. Трябвало е да задвижи някои сделки.
— Кой ви го каза?
— Чичото на Джакомо, онзи, който наглежда строежа на вилата му.
— Каква вила? — попита Микела, вече напълно смаяна.
— Не знаете ли, че Джакомо си е построил виличка между Вигата и Монтелуза?
Микела се хвана за главата.
— Ама какви ми ги говорите? Джакомо живееше с два милиона и двеста хиляди лири от заплатата си! Знам го със сигурност!
— Може би родителите му…
— Родителите му са от Видзини и преживяват, хранейки се с цикория от градината си. Слушайте, комисарю, историята, която ми разказахте, нещо не се връзва. Вярно е, че Гаргано от време на време изпращаше Джакомо да разнищва определени ситуации, но все маловажни проблеми и винаги в офисите ни из провинцията. Не мисля, че би го изпратил в Германия по важни дела. Казах, че Джакомо разбираше повече от нас, но не беше, разбира се, на такова ниво, че да управлява нещата и в чужбина. Няма нито възраст…