— Гаргано е трябвало да пристигне тук на първи септември — отговори му незабавно Фацио. — Трябвало е да изплаща лихвите и в девет часа сутринта вече са го чакали двайсетина души.
Монталбано разбра, че през трийсетте минути, в които Фацио го нямаше, се е бил заровил да чете в папките с документите на Ауджело. Истинско ченге, сега вече знаеше всичко за случая.
— Защо са били направили опашка? В брой ли е плащал?
— Не, господине. С чекове, платежни нареждания и други начини за превеждане на суми. Наредените на опашката са били старци пенсионери, на които им е доставяло удоволствие да си вземат чека лично от ръката на Гаргано.
— Днес е пети октомври. Следователно от трийсет и пет дни няма новини от него.
— Не, господин комисар. Служителката от Болоня каза, че последният път, когато го е видяла, е било на двайсет и осми август. Тогава Гаргано й е казал, че на следващия ден, а именно на двайсет и девети август, щял да пътува, за да пристигне тук. И тъй като месецът е от трийсет и един дни, никой не е виждал брокера Гаргано от трийсет и осем дни.
Комисарят си погледна часовника, вдигна слушалката и набра някакъв номер. — Ало?
Мария-Стела Козентино от пустеещия офис отговори с обнадежден глас още при първото позвъняване. Със сигурност точно за това си мечтаеше — че един ден телефонът ще звънне и от другата страна на линията ще чуе топлия и съблазнителен глас на своя любим шеф.
— Монталбано съм.
— Ааа…
Разочарованието й се материализира, влезе в кабела, премина по него и проникна в ухото на комисаря под формата на досаден сърбеж.
— Бих искал да получа едно сведение, госпожице. Когато брокерът идваше във Вигата, с какво се придвижваше?
— Със собствения си автомобил.
— Ще се изразя по-добре. С колата си ли идваше от Болоня дотук?
— Не, в никакъв случай. Винаги аз му оправях билетите за връщане. Качваше колата на ферибота Палермо — Неапол, а на него му вземах самостоятелна каюта.
Благодари й, затвори телефона и погледна Фацио.
— Сега ще ти обясня какво трябва да направиш.
7
Веднага щом отвори вратата на дома си, разбра, че Аделина май беше намерила малко време, за да дойде и да разтреби, защото всичко беше подредено — прахта по книгите избърсана, а подът блестеше от чистота. Не, това не беше дело на камериерката му, защото на масата в кухнята имаше бележка: „Комисарю, ще изпратя племенницата ми Кончета да ви помогне. Тя е старателно и предприемчиво момиче, което ще ви приготви дори нещо за ядене. Аз се връщам вдругиден“.
Кончета беше изпразнила пералнята и простряла дрехите. Сърцето на Монталбано изведнъж се сви, защото забеляза, че пуловерът, който му беше подарила Ливия, висеше смален до подходящия за десетгодишно момченце размер.
Беше се степал, защото не беше съобразил, че това е дреха, която се пере на различна температура от останалите. Обзе го паника, налагаше се веднага да го скрие, не трябваше и следа да остане от него. Единственият начин беше да го изгори, да го превърне в пепел. Взе го, но все още беше твърде влажен. Какво да направи? Ах, ето какво, ще изкопае дълбока дупка в пясъка и ще зарови в земята доказателството за престъплението. Щеше да го направи сега, когато е тъмна нощ, подобно на убиец. Тръгна да отваря балконската врата, от която се излизаше на верандата, когато телефонът звънна.
— Ало?
— Здравей, любов моя, как си?
Беше Ливия. По най-абсурдния начин, чувствайки се хванат в крачка, простена, пусна проклетия пуловер на земята и с единия крак се опита да го набута под масата.
— Какво ти става? — попита го Ливия.
— Нищо, изгорих се с цигарата. Добре ли изкара почивката?
— Отлично, имах нужда от нея. А ти? Нещо ново?
— Обичайните неща.
Иди ги разбери защо, винаги изпитваха затруднение, подобно на свян, да започнат разговор.
— Както се разбрахме, вдругиден ще съм там.
Там? Какво означава това „там“? Ливия идваше във Вигата? Ама защо? Със сигурност беше щастлив от това, но за какво разбиране му говореше? Нямаше нужда да й задава въпроси, Ливия вече си го знаеше какъв е.
— Естествено, забравил си, че преди петнайсет дни се уговорихме за датата. Казахме си: по-добре два дни преди това.
— Ливия, не се ядосвай, моля те, не губи търпение, но…
— Ти си в състояние да извадиш от равновесие дори човек с волско търпение.