И веднага усещането за печална пустота го стисна за гушата. В офиса имаше само една запалена лампа, която разпръскваше светлината си като за бдение над мъртвец. Мария-Стела Козентино седеше пред гишето неподвижна, с вторачени пред себе си очи.
— Добър ден — каза Монталбано. — Минавах оттук и… Има ли нещо ново?
Мария-Стела разпери ръце, но не каза нищо.
— Джакомо Пелегрино обади ли се от Германия?
Тя ококори очи.
— От Германия?
— Да, тръгнал е за Германия по поръчение на Гаргано, не знаехте ли?
Жената изглеждаше объркана и смаяна.
— Не знаех. Всъщност питах се къде ли е изчезнал. Помислих си, че не се появява, за да избегне…
— Не — отвърна Монталбано. — Чичо му, който носи същото име като неговото, ми каза, че Гаргано следобеда на трийсет и първи август е наредил по телефона на Джакомо да тръгне за Германия.
— Един ден преди деня, предвиден за пристигането на брокера?
— Точно така.
Мария-Стела запази мълчание.
— Има ли нещо, което не ви звучи убедително?
— Ако трябва да бъда искрена, да.
— Кажете го.
— Хм, Джакомо беше единственият сред нас, който сътрудничеше на брокера в случаите на плащания и при пресмятане на лихвите. Брокерът да му възложи задача извън страната точно когато има най-голяма нужда от него, това наистина ми се струва странно. А пък и Джакомо…
Спря се, беше ясно, че нямаше желание да продължи.
— Имайте ми доверие, кажете ми всичко, което мислите. В интерес на самия Гаргано е.
Каза последното изречение, чувствайки се по-лош и от мошеник, който разиграва „Тука има, тука нема“, но госпожица Козентино захапа въдицата.
— Не мисля, че Джакомо е корифей във финансите от висок ранг. Брокерът обаче — да, той беше магьосник.
В този момент очите й проблеснаха при мисълта колко способен беше любимият й.
— Моля ви, ще ми дадете ли адреса на Джакомо Пелегрино? — попита я комисарят.
— Разбира се — каза Мария-Стела.
И му го даде.
— Ако има нещо ново, обадете ми се — каза Монталбано.
Подаде й ръка, Мария-Стела се ограничи да произнесе само „Приятен ден“, и то под нивото на чуваемото. Може би нямаше повече сили, възможно бе да се беше обрекла на гладна смърт като някои кучета върху гроба на стопанина си. Излезе бързешком от офиса, защото чувстваше, че започва да се задушава.
Вратата на апартамента на Джакомо Пелегрино беше отворена, а на стълбищната площадка бяха натрупани чувалчета с цимент, кутии с боя и други строителни материали. Прекрачи прага.
— Може ли да вляза?
— Какво желаете? — попита го от върха на стълбата майсторът, облечен в работни дрехи и с хартиена шапка на главата.
— Хм… — каза леко объркан Монталбано. — Тук не живее ли един човек на име Пелегрино?
— Нищо не знам — нито кой живее, нито кой не живее тук — отговори му строителят. Повдигна едната си ръка и почука с кокалчетата на пръстите си по тавана, както се прави по вратите.
— Госпожо Катарина! — повика той.
Чу се приглушен женски глас, който идваше отгоре.
— Какво има?
— Слезте, госпожо, един човек ви търси.
— Идвам.
Монталбано се премести на междустълбищната площадка. Чу как на горния етаж се отваря и затваря врата, а след това някакъв странен шум, който му заприлича на издухване на въздух от мех. Обясни си го, когато видя най-отгоре на стълбището да се появява госпожа Катарина. Изглежда, тежеше не по-малко от сто и четирийсет килограма и при всяка крачка дишаше по този начин. Веднага щом зърна комисаря, спря.
— Вие кой сте?
— Комисар от обществената сигурност. Монталбано.
— И какво искате от мен?
— Да поговорим, госпожо.
— Дълго ли ще продължи?
Комисарят махна уклончиво с ръка. Госпожа Катарина го погледна изпитателно.
— По-добре е да се качите — реши най-накрая, предприемайки трудната маневра на завъртане около себе си.
Комисарят се позабави, изчака да чуе шума от превъртането на ключа, който отваряше вратата на горния етаж, и чак тогава се качи.
— Елате тук — повика го женският глас.
Озова се в хубав хол. Статуетки на Богородица под стъклени похлупаци, репродукции на плачещи Богородици, бутилчици под формата на Богородица, пълни с вода от Лурд. Госпожата вече сядаше на един стол, очевидно направен й по мярка. Кимна на Монталбано да се настанява на дивана.