Франсоа го отведе зад къщата, където имаше обширна зелена поляна с люцерна. Четири коня пасяха из нея.
— Бимба! — извика Франсоа.
Млада кобила с руса грива повдигна глава и тръгна към момчето. Когато се приближи, Франсоа се затича и само с един скок яхна добичето без седло, направи един кръг и се върна назад.
— Харесва ли ти? — попита го щастливият Франсоа. — Подари ми я татко.
Татко? Ах, да, имаше предвид Алдо и с право го наричаше татко. Сякаш за миг върхът на нож го убоде в сърцето — нищо страшно, но усети.
— Показах и на Ливия какъв добър ездач съм — каза Франсоа.
— А, така ли?
— Да, когато дойде преди няколко дни. И се боеше да не падна. Знаеш какви са жените.
— Тук ли спа?
— Да, една нощ. На следващия ден си тръгна. Ернст я закара на Пунта Раизи. Останах много доволен.
Монталбано не каза нищо, дори не въздъхна. Върнаха се мълчаливи към къщата, държейки се както преди малко — комисарят с ръка върху раменете на Франсоа, а той, опитвайки се да го прегърне през кръста, но в действителност се беше вкопчил в якето му. На вратата момчето тихичко му прошепна:
— Трябва да ти кажа една тайна.
Монталбано се наведе.
— Когато порасна, искам да стана полицай като теб.
На връщане хвана по другия път и затова, вместо да пътува четири часа и половина, му трябваха едва малко повече от три. В полицейското управление веднага го нападна Катарела, който изглеждаше по-развълнуван от обичайното.
— Ааа, комисерийо, комисерийо! Господин началникът на полицията казва, че…
— Не ми досаждайте нито ти, нито той.
Катарела остана като попарен. Нямаше сили дори да реагира.
Веднага щом влезе в кабинета си, Монталбано се впусна в мъчително търсене на лист хартия и плик за писмо, които да не са с логото на полицейското управление. Късметът му проработи и като ги намери, написа писмо до началника на полицията без предисловия от типа на „многоуважаеми“ или „почитаеми“.
„Надявам се вече да сте получили копието на бележката от нотариуса, изпратено ви анонимно от мен. В това мое писмо ще ви опиша всички документи, отнасящи се до правомерното осиновяване на онова дете, заради което вие си позволихте да ме обвинявате, че съм го отвлякъл. От своя страна считам въпроса за приключен. Ако имате желание пак да се връщате към този аргумент, ви предупреждавам, че ще подам жалба срещу вас за злепоставяне. Монталбано“.
— Катарела!
— На вашите заповеди, комисерийо!
— Вземи тези хиляда лири, купи марка, залепи я върху този плик и го изпрати.
— Комисерийо, ама тук в службата е пълно с пощенски марки!
— Направи както ти казах. Фацио!
— На вашите заповеди, комисарю.
— Има ли някакви новини?
— Да, господин комисар. И трябва да благодаря за това на един мой приятел, полицай на летището, който пък има приятел, сгоден за работещо на билетната каса в Пунта Раизи момиче. Без тази добра възможност щяха да минат най-малко три месеца, преди да получим отговор.
Типично италиански начин, за да се избегне „пъргавата“ бюрокрация. За късмет, винаги има човек, който познава някого, който пък познава някого другиго.
— И така?
Фацио, който искаше да се наслади на заслужения си триумф, изгуби цяла вечност, за да пъхне ръката си в джоба и да извади от него лист хартия, да го разгъне, държейки го пред себе си като паметна бележка.
— Оказа се, че Джакомо Пелегрино е имал билет, издаден от агенция „Икар“ във Вигата, за полета в шестнайсет часа на трийсет и първи август. И знаете ли още нещо? Той не е хванал този полет.
— Сигурно ли е?
— Абсолютно, комисарю. Но не ми изглеждате твърде учуден.
— Защото започвах и сам да се убеждавам, че Пелегрино не е отпътувал.
— Да видим сега дали това, което ще ви кажа, ще ви учуди. Пелегрино лично се е появил, за да съобщи, че се отказва от пътуването, два часа преди полета.
— Тоест в два следобед.
— Правилно. И е променил дестинацията.
— Този път наистина ме изуми — призна си Монталбано. — Къде е отишъл?
— Почакайте, историята не свършва така. Взел си е билет за Мадрид. Самолетът му е тръгвал на първи септември в десет сутринта, но…
Фацио се подсмихна победоносно. Може би като фон на казаното си представяше триумфалния марш от операта „Аида“. Отвори уста, за да заговори, но комисарят гаднярски го изпревари с малко на финала.