Винаги когато минеше покрай офиса и я видеше прилежно седнала зад преградното стъкло на гишето, сърцето му се свиваше и тази гледка не му даваше мира до края на деня.
Пред офиса на „Цар Мидас“ имаше трийсетина души, които разговаряха оживено, жестикулирайки превъзбудено, а трима общински полицаи ги държаха на разстояние от него. Разпознаха комисаря и го наобиколиха.
— Вярно ли е, че в офиса има въоръжен човек?
— Кой е? Кой е?
Монталбано си проправи път с лакти и с викове и най-накрая стигна до входната врата. Ала на прага се спря, силно учуден. Вътре разпозна в гръб Мими Ауджело, Фацио и Галуцо, които изглеждаха заети с някакъв интригуващ балет: ту накланяха телата си надясно и наляво, ту правеха крачка напред, а после назад. Отвори стъклената врата, без да вдига шум, и огледа по-добре полето на действие. Офисът се състоеше само от една просторна стая, разделена по средата с дървена преграда, върху която беше стъклото на гишето. Оттатък преградата имаше четири празни бюра. Мария-Стела Козентино беше седнала на обичайното си място пред гишето със силно прежълтяло лице, но непоколебима и сериозна. Между двете части на офиса се преминаваше през дървена вратичка, вградена в самата преграда.
Нападателят, или какъвто там беше, Монталбано не знаеше как да го определи, стоеше прав в отвора на малката врата по такъв начин, че да може да държи едновременно на мушката си както служителката, така и тримата полицаи. Беше осемдесетгодишен старец, когото комисарят веднага разпозна — уважаваният земемер Салваторе Гардзуло. Револверът, който земемерът държеше — очевидно от епохата на Бъфало Бил и сиуксите, — заради нервното напрежение и заради доста напредналата фаза на Алцхаймер така играеше в ръката му, че когато го насочеше към някого от полицаите, всички изпадаха в потрес, защото не можеха да разберат накъде ще полети куршумът след евентуалния изстрел.
— Искам си обратно парите, които онзи кучи син ми открадна. Иначе ще убия счетоводителката!
Повече от час земемерът крещеше същите изречения, нито дума повече или по-малко, затова вече беше така изнурен и прегракнал, че думите излизаха от устата му не толкова като говор, а като звук, сякаш си прави гаргара.
С три решителни крачки Монталбано премина покрай хората си и подаде ръка на стареца с усмивка, която разполовяваше на две лицето му.
— Скъпи ми земемере! Какво удоволствие е да ви видя! Как сте?
— Благодаря, всичко е наред — каза изумено Гардзуло, но се стегна веднага щом видя, че Монталбано се канеше да направи още една крачка към него. — Не мърдайте или ще стрелям!
— Комисарю, за бога, не се излагайте на опасност! — намеси се с решителен глас госпожица Козентино. — Ако някой трябва да се жертва за господин Гаргано, това съм аз, ето ме тук, готова!
Вместо да прихне да се смее на мелодраматичната й реплика, Монталбано усети, че вътрешно се ядоса. Ако в този момент брокерът се беше изпречил пред очите му, щеше да размаже мутрата му с шамари.
— Нека не говорим щуротии! Тук никой няма да се жертва. — А след това, обърнат към земемера, започна непредвидената си рецитация: — Извинете ме, господин Гардзуло, но къде бяхте вчера вечерта?
— Вас това какво ви засяга? — попита войнствено старецът.
— Във ваш интерес е да ми отговорите.
Земемерът стисна устни, но след известно време най-накрая реши да проговори:
— Току-що се бях върнал вкъщи. Прекарах четири месеца в болницата в Палермо, където разбрах, че брокерът е избягал с парите ми, всичко, което имах след цял живот работа!
— Значи, вчера късно вечерта не сте си пускали телевизора?
— Нямах желание да слушам простотии.
— Ето защо не го знаете! — каза победоносно Монталбано.
— И какво трябва да знам? — попита смаяно Гардзуло.
— Че брокерът Гаргано е арестуван.
Погледна с крайчеца на окото си Мария-Стела. Очакваше вик или каквато и да е реакция, но жената остана неподвижна и изглеждаше по-объркана, отколкото убедена.
— Наистина ли? — попита земемерът.
— Имате честната ми дума — каза като обигран актьор Монталбано. — Арестували са го и са му иззели дванайсетте големи куфара, пълни догоре с пари. Още тази сутрин в префектурата в Монтелуза започват да връщат парите на потърпевшите. Вие имате ли разписка за това, което сте дали на Гаргано?