— Разбира се.
— Имам внук, Микеле, който сега е на четиринайсет години. Един ден преди десетина години синът ми дойде да ме види заедно със съпругата и сина си. Продължава да го прави и сега, слава богу! Микеле и аз започнахме да си играем на двора. Изведнъж внукът ми се разкрещя, казваше, че полянката е пълна с ужасни и яростни дракони: влязох в тона му и започнах и аз да викам. Тогава момченцето се изплаши, че съм обзет от страх, и поиска да ме успокои. Каза ми: „Слушай, дядо, тези дракони не съществуват, затова не бива да се боиш. Аз си ги измислих, просто така, наужким“. Комисарю, повярвайте ми, през последните години съм в състоянието на внука ми Микеле. Изглежда, по някаква загадъчна причина част от мозъка ми се е върнала назад в детството. Само че за разлика от момчето вземам за вярно онова, което виждам, и продължавам да го мисля за истинско само за определено време. След това ми минава и си давам сметка, че съм видял нещо несъществуващо. Дотук ясен ли бях?
— Повече от ясен — каза комисарят.
— Може ли сега да ви попитам какво ви разказаха, че съм видял?
— Хм, струва ми се, триглаво морско чудовище и летяща чиния.
— Само това ли? Не ви ли съобщиха, че съм зърнал и ято риби с крила, направени от тенекия, накацали на едно дърво? Или за онзи път, когато едно джудже от планетата Венера изникна в кухнята и ми поиска цигара? Искате ли да спрем дотук, за да не настане объркване?
— Както желаете.
— Тогава ще подредя в редица нещата, които ви казах и за които вече знаехте. Триглаво морско чудовище, летяща чиния, ято риби с ламаринени криле, джудже от Венера. Съгласен ли сте с мен, че са все неща, които не съществуват?
— Разбира се.
— Тогава, ако дойда при вас и ви кажа: вижте, миналата нощ видях такъв и такъв автомобил, вие защо да не ми повярвате? Да не би колите да са плод на фантазията ми, защото не съществуват? Говоря за предмет от всекидневието, за истинска кола с четири гуми, номер и регистрация, а не ви се хваля, че съм използвал космическа тротинетка, за да пристигна на Марс!
— Ще ме заведете ли на мястото, където сте забелязали колата на Гаргано? — попита комисарят.
Беше сигурен, че е открил безценен свидетел.
11
За краткия престой, който бяха направили вътре в къщата, времето се беше променило. Повеите на надигналия се гневен студен вятър наподобяваха ударите с лапа на разярено животно. От морето към сушата бързо напредваха огромни дъждовни облаци. Монталбано шофираше, следвайки указанията на учителя Томазино, и от време на време го молеше да му обясни по-добре случката.
— Сигурен ли сте, че е било в нощта между трийсет и първи август и първи септември?
— Залагам си главата.
— Защо сте толкова сигурен?
— Защото тъкмо си мислех, че на следващия ден, първи септември, Гаргано ще ми изплати лихвите, когато видях колата му. И се удивих.
— Извинете ме, учителю, но и вие ли сте жертва на Гаргано?
— Да, голям глупак съм, че му повярвах. Трийсет милиона лири ми отмъкна. Когато видях колата му, се учудих, но и останах доволен. Помислих си, че ще удържи на думата си. Вместо това на сутринта ми казаха, че не се е появил.
— Защо се удивихте, като видяхте колата му?
— По много причини. Да започнем с мястото, на което се намираше. Ще се учудите и вие, като стигнем до него. Казва се нос Пицило. А и часът беше необичаен — със сигурност беше след полунощ.
— Погледнахте ли колко точно беше часът?
— Нямам часовник, през деня се ориентирам по слънцето, а когато е тъмно — по аромата на нощта: разполагам с нещо като естествен уред за измерване на времето вътре в тялото си.
— Казахте „по аромата на нощта“?
— Да. Според часа нощта променя аромата си.
Монталбано не настоява повече. Каза:
— Може би Гаргано не е бил сам и е искал да се усамотят.
— Комисар Монталбано, това място е твърде изолирано, за да е сигурно. Спомняте ли си, че преди две години тук нападнаха една двойка? После се запитах: от какъв зор ще му трябва на Гаргано да чука в колата като някакъв хлапак с всичките пари, които има, с позицията си в обществото и задължението да пази имиджа си?
— Може ли да ви попитам, имате пълното право да не ми отговаряте, какво сте правили по тия места, за които ми разказвате, че са толкова уединени, в този час на нощта?