Отпи дълга глътка и я подаде на Ауджело, който направи същото. Но беше ясно, че след думите на Монталбано вече не му се услаждаше толкова.
— И какво от това? — попита го съкрушено.
— Вътре в колата има мъртвец. Не мога да ти кажа кой е, защото всичко е в ужасно състояние. При удара вратите са се отворили, от което би могло да се каже, че наблизо има и друг труп. Дори багажникът беше отворен. И знаеш ли какво все още стои в него? Едно моторче. Това е всичко.
— А сега какво ще правим?
— Разследването не е наше. И затова ще уведомим онзи, който е отговорен за него.
Двамата господа, които слязоха от гумената лодка, без съмнение бяха комисар Салво Монталбано и неговият заместник Доменико Ауджело, двамата славни закрилници на закона. Но онези, които ги срещаха, леко се озадачаваха.
Двамата се държаха под ръка, олюляваха се едва-едва върху краката си и си припяваха полугласно „Ла донна е мобиле“.
Влязоха в полицейското управление, измиха се, пооправиха се и наредиха да им донесат две кафета. След това Монталбано каза:
— Излизам, отивам да се обадя в Монтелуза.
— Не можеш ли да го направиш оттук?
— От телефонна кабина е по-сигурно.
— Альооо? Там ли е Гуанода? — каза с прегракнал глас.
— Господин Гуарнота ли казахте?
— Ддда.
— Кой се обажда?
— Генерал Ярузелски.
— Веднага ще ви свържа — каза развълнувано телефонистът.
— Ало? Гуарнота е на телефона. Не разбрах с кого говоря.
— Ссслушайте, господине, изззслушайте ме, беззз да ми задддавате въпроси.
Разговорът беше дълъг и напрегнат, но накрая господин Гуарнота от дирекцията на полицията в Монтелуза схвана, че информацията, която получи от някакъв непознат поляк, е безценна.
Беше седем вечерта, а в полицейското управление нямаше ни вест, ни кост от Фацио. Обади се по телефона на своя приятел, журналиста Николо Дзито от „Свободна мрежа“.
— Реши ли се най-накрая да дойдеш да си вземеш касетата, която Анна-Лиза ти е приготвила?
— Каква касета?
— Тази с откъсите за Гаргано.
Напълно беше забравил за нея, но се престори, че се обажда точно заради това.
— Ако мина след половин час, там ли ще бъдеш?
Пристигна в „Свободна мрежа“ и завари на вратата Дзито, който го чакаше с касетата в ръка:
— Хайде, защото бързам, трябва да подготвям информационната емисия.
— Благодаря, Николо. Да не забравя да ти кажа само едно нещо: от този момент нататък дръж под око действията на Гуарнота. И ако можеш, ми съобщавай.
Изведнъж Николо спря и наостри слух, защото добре знаеше, че половин казана дума от Монталбано важи повече от тричасов разговор.
— Защо, има ли нещо?
— Да.
— Отнася ли се за Гаргано?
— Мисля, че е точно за него.
В гостилница „Сан Калоджеро“ го обзе такъв апетит, че дори собственикът й, който беше свикнал да го вижда как яде, се удиви:
— Комисарю, какво правите? Не се ли продънихте от ядене?
Пристигна в Маринела, обзет от истинско задоволство. Но не заради историята с колата, за нея в този момент изобщо не му пукаше, а по-скоро заради гордостта, която изпитваше, че все още е в състояние да мери силите си в тези трудни потапяния.
„Иска ми се да видя колко младежи са способни на това, което направих аз!“
Всичко друго, но не и стар! Как е допуснал да му минават през главата тези лоши мисли за остаряването? Все още не му е дошло времето за това!
Докато се опитваше да напъха касетата във видеото, тя падна на пода. Наведе се да я вземе и остана в тази поза, без да може да се помръдне заради пронизващата болка в гърба.
Възрастта подло си отмъщаваше.
12
Звънеше телефонът му, а не цигулката на маестро Каталдо Барбера, който току-що се беше появил в съня му и му казваше: „Изслушайте този малък концерт“.
Отваряйки очи, погледна часовника: осем без пет сутринта.
Много рядко му се случваше да се събуди толкова късно. Докато се надигаше, забеляза с удовлетворение, че болката в гърба му е отминала.
— Ало?
— Салво, Николо съм. В пряката информационна емисия в осем има и мой репортаж. Гледай го.
Пусна телевизора и нагласи канала на „Свободна мрежа“. След рекламното каре на новините се появи физиономията на Николо. С няколко думи обясни, че се намира на нос Пицило, защото в дирекцията на полицията в Монтелуза се е получило телефонно обаждане от някакъв полски адмирал, отнасящо се за паднала в морето кола. Господин Гуарнота проявил брилянтна интуиция, като предположил, че може да се касае за автомобила алфа ромео 166 на брокера Емануеле Гаргано. Затова не губил никакво време и организирал изваждането му, което обаче все още не беше възможно да се осъществи. На това място картината се смени. Отгоре операторът зашеметяващо приближи обектива към дъното на пропастта и показа ограничена част от морето.