Дзито зад кадър обясни, че колата се намирала там на десетина метра дълбочина, буквално заклещена между стената на мергелната скала и масивен подводен риф. Операторът зададе по-едър план и на екрана се показаха голям понтон с подемен кран, няколко моторни и гумени лодки, както и риболовни кораби, общо десетина на брой. Дзито добави, че работата щяла да продължи през целия ден, но междувременно водолазите били успели да извадят на повърхността труп, който е бил заклещен в купето. Отмести се. Върху палубата на един риболовен кораб се видя проснатото тяло на мъртвеца и някакъв друг човек, клекнал до него. Беше доктор Паскуано.
Чу се гласът на един от журналистите:
— Извинете, докторе, според вас е умрял при падането, или е бил убит преди това?
Паскуано (едва повдигайки поглед):
— Ама не ми танцувайте по (биип)…
Неговата обичайна и звучна благословия.
— Сега ще дадем думата на натоварените с разследването — каза Николо.
Появиха се всички близо един до друг като на снимка, приличаха на многобройно семейство на открито. Началникът на полицията Бонети-Алдериги, заместник-прокурорът Томазео, шефът на криминологията Аркуа, натовареният с разследването комисар Гуарнота. Всички усмихнати, като че ли се намираха на някакво празненство, и всички опасно близо до свличащия се край над пропастта. Монталбано изгони гадната мисъл, която му мина през главата, но със сигурност щеше да бъде необикновен спектакъл, ако видеше на живо пропадането в бездната на половината дирекция на полицията в Монтелуза.
Началникът благодари на всички, като се започне от всемогъщия Бог и се стигне до портиера, заради проявеното от тях усърдие при изпълнение на задълженията им и прочее, и прочее. Помощник-прокурорът Томазео каза, че трябва да се изключи вариантът за престъпление от сексуален характер и затова цялата тази история никак не го интересуваше. Честно казано, втората част от изречението не я изрече, но изражението на лицето му позволяваше тя ясно да бъде подразбрана. Аркуа, шефът на криминологията, съобщи, че така, на пръв поглед, тази кола, изглежда, е престояла във водата повече от месец. Онзи, който говори повече от всички, беше Гуарнота, благодарение на това че Дзито като обигран журналист усети, че прякото включване отива на кино и е време да поеме нещата в свои ръце, като започне да му задава подходящи въпроси, с които да спаси поне това, което можеше да бъде спасено.
— Господин Гуарнота, намереният в колата труп идентифициран ли е със сигурност?
— Все още официално не е разпознат, но може да се потвърди, че с доста голяма вероятност се касае за Джакомо Пелегрино.
— Сам ли е бил в колата?
— Относно това все още нищо не може да се твърди. Вътре в купето е бил само този труп, но не е изключено да е имало и втори човек, който вероятно при сблъсъка на колата с водата е изхвърчал надалече. Нашите водолази активно продължават да оглеждат зоната.
— Ако има втори труп, би ли могло да се предполага, че е този на Гаргано?
— Би могло.
— Джакомо Пелегрино бил ли е все още жив, когато колата е паднала в пропастта, или е убит преди това?
— Това може да се разбере след аутопсията. Но вижте, не е казано, че се касае за някакво престъпно действие. Може и да е само нещастен случай. Тук теренът, както виждате, е много…
Не успя дори да довърши изречението си. Операторът, който смени едрия план с по-обща картина, улови сцената. Зад гърба на групата голяма ивица земя се свлече надолу. Всички като добре обучен балет извикаха едновременно и скочиха напред. Монталбано се изправи изведнъж наполовина във фотьойла, това му се случваше и когато гледаше приключенски филми. Когато се озоваха в сигурната зона, Дзито атакува отново:
— Намерихте ли нещо друго в колата?
— Все още не е възможно да се направи оглед във вътрешността на автомобила. Съвсем близо до него е открито едно моторче.