— Имам добра памет — каза Монталбано. — Защо искахте да ме видите?
— Ама че бързане! — отвърна му момичето.
Протегна се като котка с кръстосани върху главата китки и издърпан назад торс. Блузката й за малко щеше да се пръсне.
„Със сутиен би се чувствала като в усмирителна риза“ — помисли си комисарят.
— Цигара? — Докато й даваше огънче, я попита: — Какви изпити имате?
Микела толкова силно и от сърце се разсмя, че при всмукването на дима се задави.
— Ако ми остане време, ще се явя само на един.
— Ако ви остане време? Какво друго имате да правите?
Момичето се ограничи само с това да го погледне с бляскавите си и игриви виолетови очи. Поглед, който беше по-красноречив от дълъг и подробен разговор. Комисарят, ядосан, усети, че започва да се изчервява. Тогава изведнъж сложи ръката си върху раменете на Микела, притисна я силно към себе си, докато брутално напъхваше ръка между краката й.
— Оставете ме! Оставете ме! — изкрещя момичето с глас, който внезапно беше станал писклив, почти истеричен.
Освободи се от прегръдката му и отвори вратата. Наистина беше потресена и раздразнена. Излезе от колата, но не се отдалечи. Монталбано, който не се беше помръднал от мястото си, я гледаше. Внезапно Микела се усмихна, отвори вратата и седна отново до него.
— Вие сте голям хитрец и аз се хванах на театъра ви. Трябваше да ви оставя да продължите, за да ви гледам сеира как щяхте да излезете от затруднението.
— Щях да се справя по същия начин като миналия път — каза Монталбано, — когато ти дойде на ум прекрасната мисъл да ме целунеш. Бях убеден обаче, че ще реагираш така. Много ли ти харесва да провокираш хората?
— Да. Както на вас ви харесва да се правите на света вода ненапита. Искате ли да се сдобрим?
Това момиче беше надарено с всичко, не му липсваше дори интелигентност.
— Окей, сдобряваме се — каза Монталбано. — Наистина ли искаше да ми кажеш нещо, или просто беше повод да си изкараш една разходка?
— И едното, и другото — отвърна Микела. — Тази сутрин, когато чух, че Джакомо е мъртъв, останах потресена. Знаете ли как е умрял?
— Изстреляли са куршум в лицето му.
Момичето потръпна, след това две големи като перли сълзи намокриха блузката му.
— Извини ме, но имам нужда от глътка въздух.
Излезе. Докато се отдалечаваше, Монталбано видя как раменете й се тресяха от хлипанията. Коя ли реакция беше по-нормална — тази на Микела или онази на Мария-Стела? В крайна сметка и двете бяха нормални. Слезе и той от колата, приближи се до момичето, подавайки му кърпичка.
— Горкият! Много ми е мъчно за него! — каза Микела, докато бършеше сълзите си.
— Близки приятели ли бяхте?
— Не, но две години сме работили в една и съща стая, не ти ли е достатъчно?
Продължи да му говори на „ти“, а сицилианският диалект разваляше италианския й.
— Ще ме подържиш ли?
За момент Монталбано не схвана смисъла на въпроса, но след това постави ръка върху раменете й. Микела се облегна на него.
— Искаш ли да се върнем в колата?
— Не. Фактът с лицето му ме… държеше много на лицето си… бръснеше се по два пъти на ден… използваше кремове за лице… Извини ме, знам, че ти говоря глупости, но…
Подсмръкна. Боже, колко по-красива беше така!
— Не разбрах добре обаче какъв е случаят с моторчето — каза тя, посъвземайки се, след като си пое дълбоко въздух.
Комисарят се почувства напрегнат и заостри вниманието си.
— Онзи, който се занимава с разследването, казва, че е намерено под водата близо до колата на Гаргано. Защо ме питаш?
— Защото го слагаха в багажника.
— Обясни ми по-добре.
— Е, поне веднъж бяха направили така. Гаргано беше помолил Джакомо да го придружи до Монтелуза, но понеже не можеше да го върне обратно, тъй като трябвало да продължи, бяха напъхали моторчето в багажника, който имаше голяма вместимост. Така Джакомо можеше да се върне сам, при това когато си поиска.
— Може би при сблъсъка с рифа багажникът се е отворил и моторчето е изхвръкнало навън.
— Може би — каза Микела. — Но има много неща, които не мога да си обясня.
— Кажи ми ги.
— Ще ти ги кажа по пътя. Искам да се връщам у дома.
Докато се качваха в колата, комисарят си спомни, че и друг беше използвал същите думи като тези на Микела: „в багажника, който имаше голяма вместимост“.