— Как иначе! — отговори му старецът, потупвайки със свободната си ръка джоба на сакото, където държеше портфейла си.
— Тогава няма проблем, всичко ще бъде наред — каза Монталбано.
Приближи се към стареца, изтръгна револвера от ръката му и го остави на гишето.
— Може ли да отида утре в префектурата? — попита Гардзуло. — Лошо ми е.
И щеше да падне на земята, ако комисарят не беше готов да го подхване.
— Фацио и Галуцо, бързо го сложете в колата и го карайте в болницата.
Двамата подхванаха стареца. Минавайки покрай Монталбано, успя да каже:
— Благодаря за всичко.
— Няма защо — каза Монталбано, чувствайки се като най-големия мизерник сред мизерниците.
2
Междувременно Мими се беше впуснал да окаже подкрепа на госпожица Мария-Стела, която, въпреки че все така продължаваше да е седнала, започна да се олюлява като дърво под напора на силен вятър.
— Да отида ли да ви взема нещо от кафенето?
— Чаша вода, благодаря.
В този момент чуха отвън бурята от ръкопляскания и виковете: „Браво! Да живее земемерът Гардзуло!“. Очевидно сред тълпата имаше много хора, измамени от Гаргано.
— Ама защо го мразят толкова? — попита жената, докато Мими излизаше.
Тя непрекъснато кършеше ръце и изведнъж, каквато беше прежълтяла, заради реакцията на хората отвън стана червена като домат.
— Е, сигурно имат някаква причина — отговори дипломатично комисарят. — Вие знаете по-добре от мен, че брокерът е изчезнал.
— Съгласна съм, но защо трябва веднага да се мисли най-лошото? Може да си е загубил паметта заради пътен инцидент или падане, откъде да знам от какво… Позволих си да се обадя по телефона… — Спря и поклати безутешно глава. — Но нищо… — каза, завършвайки някаква своя мисъл.
— Кажете ми, на кого сте телефонирали?
— Гледате ли телевизия?
— Понякога. Защо?
— Бяха ми казали, че има предаване, което се казва „Кой го е виждал?“, занимавало се с изчезнали хора. Поисках номера и…
— Разбрах. Какво ви отговориха?
— Че не могат да направят нищо, защото не съм в състояние да им дам необходимите данни: възраст, място на изчезването, снимка, все неща от този род.
Настъпи мълчание. Ръцете на Мария-Стела се бяха превърнали в един неразплитаем възел. Проклетият му полицейски инстинкт, който се беше сгушил и дремеше, иди разбери защо, внезапно се събуди.
— Госпожице, може би трябва да имате предвид и изчезналите заедно с брокера пари. Знаете ли, че става дума за милиарди лири2?
— Знам.
— Нямате ли поне минимална идея къде…
— Знам, че тези пари ги инвестираше. В какво и къде, не знам.
— А той с вас?…
Лицето на Мария-Стела пламна като огън.
— Какво… какво искате да кажете?
— Обади ли ви се по някакъв начин след изчезването си?
— Ако го беше направил, щях да кажа на господин Ауджело. Той ме разпита. Пред вас ще повторя същото, което казах и на заместника ви: Емануеле Гаргано има само една цел в живота си — да прави другите щастливи.
— Нямам причина да не ви вярвам — каза Монталбано.
И беше искрен. Всъщност беше убеден, че брокерът Гаргано продължаваше да прави щастливи елитните проститутки, барманите, управителите на казина и продавачите на луксозни автомобили на някой далечен полинезийски остров.
Мими Ауджело се върна с бутилка минерална вода, няколко картонени чаши и залепен за ухото телефон.
— Да, господине, да, господине, веднага ще ви го дам. — Подаде телефона на комисаря: — За теб е. Началникът на полицията.
Уф, ама че досада! Отношенията между Монталбано и началника на полицията Бонети-Алдериги не можеха да се определят като белязани от взаимно уважение и симпатия.
След като му се обаждаше, значи, имаше да обсъжда с него някаква неприятна история. А в този момент той нямаше никакво желание за това.
— На вашите заповеди, господин началник.
— Елате при мен незабавно.
— Най-много след час ще бъда…
— Монталбано, вие сте сицилианец, но поне в училище сте учили италиански. Знаете ли значението на думата „незабавно“?
— Почакайте само за миг, за да си я преговоря. А, да. Означава „моментално, ей сега, тутакси“. Познах ли, господин началник?
2
Италианската лира съществува до 28 февруари 2002 г., когато окончателно е заменена от еврото при курс от 1936,27 лири за едно евро. — Б.р.