13
— Нещата, които не ми се връзват, са много. А първото е следното — каза Микела, докато комисарят шофираше бавно. — Защо колата на Гаргано е намерена тук? Вариантите са два: или последния път, когато беше при нас, я е оставил на Джакомо, или Гаргано се е върнал. Да прави какво обаче? Ако е планирал да изчезне, след като е прибрал парите на сигурно място, а това със сигурност е бил планът му, защото обичайното превеждане на пари от Болоня във Вигата този път не е било направено, тогава защо е дошъл дотук, рискувайки всичко?
— Продължавай нататък.
— Следователно: ако Гаргано е бил с Джакомо, защо е трябвало да се срещат в колата като тайни любовници? Защо не са се видели в хотела на Гаргано или на някое друго спокойно и сигурно място? Убедена съм, че друг път не са се срещали в колата. Вярно е, че Гаргано беше скръндза, но…
— Откъде знаеш, че Гаргано е бил скъперник?
— Е, не чак скъперник, но стиснат — да. Знам го, защото една вечер, отивайки с него на вечеря, всъщност не, два пъти съм била…
— Той ли те покани?
— Разбира се, беше част от репертоара му за прелъстяване, обичаше да се харесва на околните. Хм, заведе ме в една гостилница в Монтелуза, но върху лицето му беше изписан страх, че може да си избера скъпи ястия, оплака се и от сметката.
— Казваш, че е било част от неговия начин за прелъстяване? Не те ли покани, защото си много красиво момиче? Мисля, че на всички мъже би им харесало да ги видят с момиче като теб.
— Благодаря за комплимента. Не искам да изглеждам лоша, но трябва да ти кажа, че покани на вечеря и Мария-Стела. На следващия ден тя беше на седмото небе, не знаеше къде се намира и докато се движеше щастливо усмихната между бюрата, се удряше в тях. Знаеш ли, има и още нещо.
— Кажи го.
— Мария-Стела му се реваншира. Покани го на вечеря у дома си. Гаргано е отишъл, поне така подразбрах, без тя да говори за това, но стенеше от задоволство, напълно не на себе си.
— Хубава къща ли има?
— Никога не съм ходила. Голяма уединена вила, съвсем близо до Вигата. Живеела е с родителите си. Сега я обитава сама.
— Вярно ли е, че Мария-Стела продължава да плаща наема и телефона на офиса?
— Разбира се.
— Има ли пари?
— Баща й трябва да й е оставил нещичко. Знаеш ли? Искаше да ми даде от джоба си двете неизплатени заплати. „След това господин Гаргано ще ми ги възстанови“ — казваше. Всъщност не. Изпусна се и каза, почервенявайки като пламък: „След това Емануеле ще ми ги възстанови“. Прехласнала се е по този мъж и не иска да се примири с действителността.
— И каква е действителността?
— Че в най-добрия случай Гаргано се забавлява на някой полинезийски остров. А в най-лошия рибите вече са започнали да го ядат.
Бяха пристигнали. Микела целуна по бузата Монталбано и слезе. След това се наведе, показа главата си през прозорчето и му каза:
— Имам три изпита в Палермо.
— Успех! — каза й Монталбано. — Обади се да кажеш как са минали.
Прибра се направо в Маринела. Едва влязъл, си даде сметка, че Аделина се е върнала на работа, защото изгладените му ризи и бельото бяха на леглото. Отвори хладилника, но го намери почти празен, с изключение на сухите черни маслини и хамсиите, подправени с оцет, зехтин и риган, както и големия резен кашкавал. Лекото му разочарование премина, когато отвори фурната и видя, че в нея го чакаха митичните запечени макарони! Четири порции. Излапа ги бавно и упорито. После с оглед на това, че времето му го позволяваше, се разположи на верандата. Имаше нужда да поразмишлява. Но не го направи, защото малко по-късно шумът на прибоя сладко-сладко го приспа.
„Слава богу, че не съм крокодил, иначе ще се удавя в собствените си сълзи.“
Това беше последното смислено или безсмислено нещо, което му мина през ума.
В четири часа следобед, когато едва беше прекрачил прага на кабинета си в полицейското управление, се появи Мими.
— Къде беше?
— Изпълнявах дълга си. Веднага щом видях новината, се втурнах към мястото и останах на разположение на Гуарнота. От твое име и според директивите на нашия началник на полицията. Това ни е в територията, нали? Добре ли направих?
Когато решеше, Ауджело умееше да слага всички в малкия си джоб.
— Много добре си направил.