Фацио обаче направи точно обратното на френския крал. Виждайки, че сценката му е провалена, стана от стола, изчерви се, изруга и излезе, мърморейки си под нос.
— Какво го прихваща? — попита изуменият Ауджело.
— Проблемът е, че понякога се държа с него леко като гадняр — каза Монталбано.
— На мен ли го казваш?! — попита Ауджело, който беше постоянна жертва на гаднярското отношение на комисаря.
Фацио се върна почти веднага. Виждаше се, че е ходил да си измие лицето.
— Извинете ме.
— Извини ме ти — каза му откровено комисарят. И продължи: — Значи, виличката е била платена изцяло от Гаргано. Въпросът е: защо?
Мими отвори уста, но след жест от страна на комисаря я затвори.
— Най-напред ми се ще да разбера дали добре си спомням нещо — каза Монталбано, обръщайки се към Фацио. — Ти ли ми каза, че когато Пелегрино е взел колата под наем в Монтелуза, е обяснил, че иска да е с багажник с голяма вместимост?
— Да — отговори Фацио.
— Тогава помислихме, че е трябвало да си слага куфарите в него, нали?
— Да.
— Грешка, защото вече е бил оставил куфарите във виличката.
— А какво е трябвало да сложи в багажника? — намеси се Ауджело.
— Моторчето си. Взел е кола под наем в Монтелуза, напъхал е моторчето, отишъл е в Пунта Раизи заради проблема със самолетните билети, върнал се е в Монтелуза, оставил е взетата под наем кола и е отишъл във Вигата с моторчето.
— Това не ми се струва важно — отбеляза Мими.
— А всъщност е важно. Тъй като разбрах, че е слагал моторчето си в багажника на колата на Гаргано.
— Да, но…
— Засега да оставим настрана тази история с моторчето. Да се върнем към въпроса защо Гаргано е платил строежа на вилата му. Обърнете внимание: разбрах от човек, на когото имам доверие, че Гаргано е бил стиснат и е съблюдавал стриктно да не се охарчва много.
Ауджело заговори пръв.
— Защо да не е от любов? От това, което ми каза, отношенията им не са били само креватни.
— А ти какво мислиш? — Монталбано се обърна Фацио.
— Обяснението на господин Ауджело може и да е правилно. Но не знам защо, не съм убеден в него. Аз по-скоро бих помислил за изнудване.
— За какво?
— Хм, Пелегрино може би е заплашвал Гаргано, че ще разкрие на всички за връзката им… и че е хомосексуалист…
Ауджело избухна в смях, а Фацио го погледна изненадано.
— Фацио, на колко си години? В днешно време фактът, че някой е гей или не е гей, слава богу, не прави впечатление на никого!
— Гаргано е държал да не го афишира — намеси се Монталбано. — Но ако е имало риск да бъде разкрит, не мисля, че е щял да направи трагедия от това. Не, заплаха от този тип не би принудила човек като Гаргано да се поддаде на изнудване.
Фацио разпери ръце и се отказа да защити хипотезата си. Но пък се вторачи право в комисаря. Ауджело направи същото.
— Какво ви става? — попита ги Монталбано.
— Ти си на ред да говориш — каза му Мими.
— Добре де… — отвърна комисарят. — Но преди това трябва да направя една уговорка: разказът ми ще е като роман. В смисъл че нямам никакви доказателства за всичко, което ще ви разкажа. И като във всички романи, колкото по-напред отиваш, толкова по-вероятно е фактите да поемат в различни посоки и да се стигне до непредвидени заключения.
— Съгласен съм — каза Ауджело.
— Да тръгнем от нещо, което е сигурно: Гаргано организира измама, която поради своето естество не може да се осъществи в рамките на една седмица, като за целта е нужно продължително време. Освен това трябва да се изгради истинска и здрава мрежа от офиси, служители и така нататък. Сред чиновниците, които назначава във Вигата, е и младежът Джакомо Пелегрино. След известно време между двамата започва някаква история. Нещо като влюбване, а не чисто и просто изчукване и чао. Човекът, който ми го каза, добави, че въпреки опитите им да скрият връзката си, тя се е забелязвала от начина, по който са се държали един с друг. В някои от дните си пускали усмивки и се търсели, но в други се цупели и избягвали да си говорят. Точно както правят влюбените. Така ли е, Мими, ти си наясно с тези истории?
— Защо, ти не си ли? — отговори му Ауджело.
— Хубавото е — продължи Монталбано, — че имате право и двамата. Касае се за история, която не е ясно как е започнала и е още по-неясно как е продължила. Пелегрино е пристрастена глава, която…