— Спри — каза Мими. — Какво означава това?
— Под „пристрастена глава“ имам предвид, че има същия манталитет като на онези, които се занимават с пари. Не със селско стопанство, индустрия, строителство или каквото искате, а с истински пари. За парите и операциите, извършвани с тях, разбират и долавят всичко час по час, минута по минута. Познават ги като самите себе си, знаят как са пикали, как са яли, как са спали, как са се събудили сутринта, хубавите и лошите им дни, кога искат да се разплождат, тоест да правят други пари, кога им идват самоубийствени мании, кога искат да останат стерилни, дори кога искат да се изчукат без никакви последствия. С още по-прости думи, кога парите ще полетят нагоре или кога ще се сринат, както казват онези от информационните емисии, които се занимават с тези неща. Тези пристрастени глави обикновено се наричат финансови магьосници, топбанкери, големи манипулатори, ловки спекуланти. Техните глави обаче функционират само в тази област, за всичко останало са неподготвени, ограничени, първични, дори пълни смотаняци, но никога наивни.
— Това описание ми се струва прекалено — каза Ауджело.
— А, така ли?
Мими не дръзна да му противоречи.
— Връщам се към Джакомо Пелегрино — каза Монталбано. — Той е пристрастена глава, която се среща с друга, още по-пристрастена глава и от неговата, тоест с брокера Емануеле Гаргано, който веднага долавя взаимната симпатия. Назначава го и започва да го натоварва с някои задачи, които доста се пази да не възлага на другите две служителки. След това отношенията между Гаргано и Пелегрино се преобразяват, откриват, че тяхната взаимна симпатия не е ограничена само в рамките на парите, но може дори да се разшири и в интимната сфера. Казах, че тези хора никога не са наивници, но има различни нива на наивност. Да кажем, че Джакомо е малко по-хитър от брокера, но тази лека разлика е достатъчна и предостатъчна за младежа.
— В какъв смисъл? — попита Ауджело.
— В смисъл че Джакомо, изглежда, почти веднага е открил, че в „Цар Мидас“ има нещо, което не е както трябва, но го е запазил за себе си, задължавайки се обаче да следи внимателно действията и операциите на своя работодател. Започва да събира данни, да установява взаимовръзки. И може би заради настъпилите помежду им интимни отношения си е позволявал да задава по някой и друг въпрос, който е звучал така, между другото, но всъщност с него се е стремял към точно определена цел, а именно да проникне все по-надълбоко в намеренията на Гаргано.
— А Гаргано е толкова влюбен в момчето, че изобщо не проявява никакви съмнения? — намеси се Фацио със скептично изражение.
— Уцели в десетката — каза комисарят. — Това е най-деликатната точка от романа, който пишем. Да видим как реагира персонажът Гаргано. Спомни си, още в началото казах, че връзката им е белязана от неяснота. Убеден съм, че в един определен момент Гаргано долавя, че Джакомо опасно започва да се приближава до това да разбере механизма на мошеничеството му. Но какво може да направи? Ако го уволни, ще стане по-лошо. И затова, както се казва, се прави на щур, за да не отиде на война.
— Надявал се е, че Пелегрино ще се задоволи с вилата, която е поискал да му подари, и няма да пожелае друго? — попита Мими.
— До известна степен се е надявал да е така, защото не е бил сигурен дали Джакомо го изнудва, или не: младежът вероятно го е убедил, разказвайки му колко хубаво би било да си имат тяхно любовно гнезденце, място, където дори биха могли да отидат да живеят, след като брокерът се оттегли от бизнеса си… Опитал се е да го успокои по този начин. И двамата са знаели как ще завърши цялата тази история, но не са си го казвали в прав текст. Гаргано ще избяга в чужбина с парите, а Джакомо, който по никакъв начин не изглежда да е замесен в измамата, ще може да се наслаждава на виличката си на спокойствие.
— Все още не мога да разбера защо е казал на чичо си, че ще пътува за Германия — измънка почти на себе си Фацио.
— Защото чичото е щял да ни го съобщи на нас, когато започнем да издирваме Гаргано. А ние щяхме да изчакаме завръщането му, без да разследваме по-нататък. След това е щял да се появи с невинно изражение, за да ни разкаже, че, да, ходил е в Германия, но е бил подведен от Гаргано, за да го отстрани от пътя си, тъй като е бил единственият в състояние да разбере навреме, че брокерът се гласи да си плюе на петите. Щеше да ни каже, че в банките, в които го е изпратил Гаргано, не е намерил нито лира, защото брокерът никога не е превеждал пари в тях.