— Защо обаче му е трябвало да се забърква в тази история със самолетните билети? — настоя Фацио.
— За всеки случай, за да се предпази. Да защити гърба си от всички: от Гаргано и от нас. Повярвайте ми, Джакомо добре ги е бил измислил нещата. Но му се е случило нещо непредвидено.
— Какво? — попита Мими.
— Изстрелът право в лицето не ти ли е достатъчен като непредвидено обстоятелство? — попита комисарят.
14
— Искате ли утре да продължим с втората серия? Знаете ли, колкото по-напред отиваме, толкова повече си давам сметка, че разказът заприличва повече на телевизионен сериал, отколкото на роман. Ако бях написал и публикувал този роман, със сигурност някой критик щеше да го определи точно по този начин, дори щеше да добави: „Да, телевизионен сериал, но не от най-добрите“. И така, какво решаваме?
Предложението на Монталбано предизвика протестите на единствените му двама слушатели. Не можеше да се оплаче от липса на интерес у аудиторията. Беше принуден да продължи нататък, след като поиска и получи разрешение за кратка кафе пауза.
— Напоследък отношенията между Пелегрино и Гаргано, изглежда, са се били влошили — подхвана отново, — но това не може да го знаем със сигурност.
— Би могло — увери ги Ауджело.
— Как?
— Като попиташ същото лице, което ти е дало останалата информация.
— Не знам къде е, тръгна за Палермо.
— Тогава попитай госпожица Козентино.
— Мога да го направя. Същата обаче не би забелязала нищо — дори ако Гаргано и Пелегрино се бяха прегръщали и целували пред очите й.
— Окей. Да предположим, че отношенията им са се развалили. Защо?
— Не казах, че са се развалили, а че така е изглеждало.
— Каква е разликата? — попита Фацио.
— Има разлика, и още как! Ако са се карали в присъствието на трети лица, ако са демонстрирали, че са охладнели и са се отдалечили един от друг, са го правили, защото са се наговорили да разиграват театър.
— Дори и в сапунен сериал това би ми се сторило преувеличено — каза иронично Мими.
— Ако искаш, тези сцени ще ги изрежем от сценария. Но ще се окаже грешка. Мисля си, че младежът е съзнавал, че краят на мошеничеството наближава, и е преминал към явно изнудване. Искал е да получи максимума, преди Гаргано да изчезне. Изнудвал го е за още пари. Брокерът не му ги е дал, а това знаем със сигурност, защото точно ти, Фацио, каза, че не е получавал други парични преводи. Какво прави тогава Гаргано, след като е наясно, че гладът на изнудвача никога не преминава? Престорва се, че е отстъпил пред изнудването, и направо увеличава залога, като предлага на младежа, пред когото винаги е заявявал, че въпреки всичко е влюбен в него, да избягат заедно с парите в чужбина, за да заживеят щастливи и доволни. Джакомо, който не му вярва напълно, приема при едно условие: брокерът да му разкрие в кои чуждестранни банки са отишли парите от „Цар Мидас“.
Гаргано му ги изброява заедно с паролите за влизане в сметките и същевременно му казва, че е по-добре пред очите на всички да се преструват на скарани или че са в лоши отношения. Така полицията, когато започне да го търси, след като измамата бъде разкрита, няма да има основание да мисли, че са избягали заедно. Гаргано му казва още, че все заради тази причина би трябвало да заминат за чужбина поотделно. Може би дори избират чуждестранния град, в който ще се срещнат отново.
— Разбрах трика на Гаргано! — намеси се на това място Ауджело. — Дал е на Джакомо верните пароли за влизане в сметките. Младежът ги е проверил и е видял, че брокерът не го праща за зелен хайвер. В действителност Гаргано е мислел да прехвърли парите само няколко часа преди да изчезне — за да се направи подобна операция в днешно време, са достатъчни по-малко от десет минути. Като си е правел сметката даже да не се появи на срещата в чужбина. Така ли е?
— Налучка, Мими. Но установихме, че нашият Джакомино не е глупак в тези игрички. Със сигурност е подразбрал плана на Гаргано и го е държал под контрол с мобилния си телефон, обаждайки му се непрекъснато. А след това, когато е дошъл моментът — тоест трийсет и първи август, на разсъмване се е обадил на Гаргано и заплашвайки го да разкаже всичко на полицията, го е принудил да дойде по най-бързия начин във Вигата. Джакомо му е казал, че ще напуснат страната заедно, а той е готов да поеме този риск. В този момент Гаргано е знаел, че няма избор. Качва се на колата си и потегля, но без да използва абонаментната си карта за минаване по магистралата, за да не оставя следи. Пристига на уговореното място, когато вече е нощ. Малко след това се появява и Джакомо с моторчето, което е държал във вилата си. Зарязал е големите куфари, важно е било само куфарчето, в което е събрал доказателствата за измамата. Двамата се срещат.