— Може ли да разкажа финала? — намеси се Фацио. След това продължи: — Двамата започват да спорят и Гаргано, оказвайки се натясно, защото разбира, че младежът вече го държи в ръцете си, изважда пистолета и го застрелва.
— В лицето — уточни Ауджело.
— Важно ли е?
— Да. Когато се стреля в лицето на някого, почти винаги е от омраза, защото иска да го заличи.
— Не вярвам да е имало спор — каза Монталбано. — Гаргано е разполагал с необходимото време от Болоня дотук, докато е бил в колата си, да размишлява върху опасната ситуация, в която се е оказало, че се намира. И да стигне до заключението, че младежът трябва да бъде убит. Естествено, наясно съм, че друга сцена, с правилно подбран музикален фон, би постигнала голям телевизионен успех: яростна караница, да предположим, върху ръба на пропастта, където ту единият, ту другият залита да падне, и Джакомо, който се опитва да обезоръжи Гаргано над бурното море, зейнало под тях. За съжаление обаче, мисля, че щом Гаргано е видял, че Джакомо идва, веднага го е застрелял. Не е имал време за губене.
— Следователно според теб го е убил извън колата?
— Разбира се. След това го е завлякъл и нагласил на мястото до водача, но трупът се е наклонил на едната страна и се е свлякъл върху двете седалки. Ето защо, когато е минал учителят Томазино, не е видял мъртвеца и е помислил, че колата е празна. Гаргано отворил багажника, извадил куфара си (който носел вероятно само за заблуда на противника, за да покаже, ако се наложи, че е готов да отпътува) и на негово място сложил моторчето, след като взел малкото куфарче с документите, а своя куфар разположил на задната седалка. В този момент минал учителят Томазино. Гаргано си поиграл с него на криеница, изчакал го да се отдалечи, след това заключил вратите и започнал да бута колата до момента, в който тя полита към пропастта. Предполагал е, и то съвсем правилно, че ще се намери някой глупак, който ще започне да търси трупа му, убеден, че става дума за мафиотска вендета. С куфарчето в ръка след по-малко от четвърт час вероятно вече се е намирал на оживен път. Помолил е някой да го закара, като щедро му се е отплатил, за да си държи езика зад зъбите.
— Ще довърша аз — каза Мими. — Последен кадър. Музика. Вижда се дълго и право шосе…
— Има ли такива в Сицилия?
— Няма значение, сцената я заснемаме на континента и благодарение на монтажа имитираме, че се разиграва тук. Колата все повече се отдалечава, докато се превърне в точица. Картината замира. Появява се надпис: „В крайна сметка злото триумфира, а справедливостта отива да й го набият отзад“. Финални надписи.
— Този край не ми харесва — каза твърде сериозно Фацио.
— На мен също — уточни Монталбано. — Но трябва да се примириш, Фацио. Нещата стоят точно по този начин. Справедливостта в днешно време може само да си го завре отзад. Хм, нямам думи.
Фацио изглеждаше все по-наскърбен.
— Ама съвсем нищичко ли не можем да направим срещу Гаргано?
— Иди да разкажеш нашия телевизионен сериал на Гуарнота и го чуй какво ще ти каже.
Фацио се изправи, тръгна да излиза, но се сблъска с Катарела, който нахлуваше задъхан и с помръкнало лице.
— Майчице свята, комисерийо! Господин началникът на полицията току-що се обади! О, Богородице, какъв уплах ме обзема всеки път, когато тилифонира!
— Мен ли търсеше?
— Не, господин комисар.
— Тогава кого е търсил?
— Мен, комисерийо, мен! Майчице свята, чувствам краката си омекнали като извара! Ще ми позволите ли да седна?
— Сядай. Защо те е търсил?
— И така… Звъни тилифонът. Вдигнах слушалката и отговорих „ало“. И тогава чувам гласа на господин началника. „Ти ли си, Сантарела?“ — пита той. „Лично и пирсонално“ — отговарям аз. „Съобщи това на комисаря“ — казва ми той. „Няма го“ — казвам аз, знаейки, че вие нямате желание да говорите за това с него. „Няма значение. Кажи му, че accusoricevuta15“ — каза той. И затвори. Комисерийо, защо господин началникът на полицията обвинява разписката? Какво му е направила разписката? Обидила ли го е?
15
В буквален превод означава „обвинявам разписката“, а като идиоматичен израз — „потвърждавам получаването на съобщеното“. — Б.пр.