— Не се правете на духовит. Имате точно четвърт час, за да пристигнете в Монтелуза! — И прекъсна връзката.
— Мими, трябва веднага да отида при началника на полицията. Вземи револвера на земемера и го занеси в полицейското управление. Госпожице Козентино, позволете ми да ви дам един съвет: затворете веднага този офис и си отивайте вкъщи.
— Защо?
— Вижте, след малко всички от градчето ще са научили за гениалната идея на господин Гардзуло. Не е за пренебрегване възможността някой кретен да поиска да повтори действията му, а може този път да е някой по-млад и опасен тип.
— Не — каза решително Мария-Стела. — Няма да изоставя това място. Пък и ако случайно брокерът се върне и не намери никого тук?
— Представете си какво разочарование! — каза ядосаният Монталбано. — И още нещо, имате ли намерение да подадете оплакване срещу господин Гардзуло?
— Категорично не.
— По-добре така.
Трафикът по пътя за Монтелуза беше доста натоварен и мрачното настроение на Монталбано още повече се влоши. Освен това пясъкът, който беше влязъл в чорапите, а също и между яката на ризата и шията му, предизвикваше сърбеж и му причиняваше адски дискомфорт. На стотина метра вляво, тоест в обратна на неговата посока, се намираше място за отдих на шофьорите на камиони, където правеха първокласно кафе. Когато почти се изравни с крайпътното заведение, пусна сигналната лампа и зави. Настана суматоха — безразборно набиване на спирачки, клаксони, крясъци, обиди, богохулства. Като по чудо достигна невредим до паркинга пред мястото за отдих и влезе в заведението. Първото нещо, което видя, бяха двама души, които веднага разпозна, въпреки че бяха почти с гръб към него. Фацио и Галуцо, които си бяха поръчали по чашка коняк, или поне така му се стори. В този час от деня коняк? Застана между тях и каза на бармана да му направи кафе. Разпознавайки гласа му, Фацио и Галуцо веднага се обърнаха.
— Наздраве — каза Монталбано.
— Не… всъщност… — започна да се оправдава Галуцо.
— Бяхме леко разстроени — каза Фацио.
— Имахме нужда от нещо по-силно — преувеличи Галуцо.
— Разстроени? От какво?
— Клетият земемер Гардзуло е мъртъв. Получил е инфаркт — каза Фацио. — Когато стигнахме в болницата, беше вече в безсъзнание. Извикахме санитарите и те го вкараха тичешком вътре. Веднага щом паркирахме колата, влязохме и ние, но ни казаха, че…
— Бяхме потресени — каза Галуцо.
— Аз също съм потресен — уточни Монталбано. — Вижте дали е имал роднини и ако не е имал, открийте някой негов близък приятел. Информирайте ме, когато се върна от Монтелуза.
Фацио и Галуцо му казаха довиждане и си тръгнаха. Монталбано изпи на спокойствие кафето си, след това се сети, че мястото за отдих беше известно и с това, че в него продаваха козе сирене, за което не се знаеше кой го произвежда, но въпреки това беше голям деликатес. Изведнъж беше обзет от желание да си купи и се премести към онази част от рафтовете, където освен козето сирене бяха изложени салами, наденици, шунка. Комисарят се изкуши да направи голямо пазаруване, но успя да се овладее и си купи само неголямо парче козе сирене. Когато от паркинга се опита да излезе на шосето, разбра, че тази работа няма да е никак лесна, защото камионите и автомобилите в колоната бяха навързани един зад друг и не се виждаше никакво разстояние между тях. След петминутно чакане намери някаква пролука и се включи в движението. Докато пътуваше, в главата му непрекъснато се въртеше наченка на мисъл, която не можеше да се дооформи и това го нервираше. Дори не разбра как се озова във Вигата.
Ами сега? Да поеме отново за Монтелуза и да се появи в дирекцията на полицията със закъснение ли? Станалото — станало, по-добре да се върне в Маринела, да си вземе душ, да се преоблече изцяло и след това бодър и чист да се срещне с началника на полицията на свежа глава.
Докато се къпеше, мисълта му се проясни.
След около половин час спря колата си пред полицейското управление и влезе в сградата. Едва пристъпил, беше проглушен от вика на Катарела, който не беше толкова вик, колкото нещо средно между лай и цвилене.
— Аааууу, комисерийо, комисерийо! Тук ли сте? Тук ли сте, комисерийо?
— Да, Катаре, тук съм. Какво е станало?
— Станало е, че господин началникът на полицията се държи като разярена съпруга, комисерийо! Пет пъти се обади! Все по-побеснял е!