— Кажи му да се успокои.
— Комисерийо, никога, ама съвсем никога не бих дръзнал да говоря така с господин началника! Би било грозна проява на невъзпитание! Какво да му кажа, ако се обади отново и пак?
— Че ме няма.
— Не е богоугодно, комисерийо! Не мога да изрека лъжа, небивалица на господин началника на полицията!
— Тогава го прехвърли на господин Ауджело.
Отвори вратата на стаята на Мими.
— Какво искаше началникът?
— Не знам, все още не съм стигнал до него.
— О, света Богородичке! Сега кой ще говори с него?
— Ти ще говориш. Обади се и му кажи, че докато съм бързал към него, заради превишаването на скоростта съм излязъл от пътя. Нищо опасно, само три шева на челото. Кажи му, че ако се почувствам добре, следобед ще изпълня дълга си. Зашемети го с приказки. След това ела при мен.
Влезе в кабинета си и Фацио веднага отиде при него.
— Исках да ви кажа, че намерихме внучката на земемера Гардзуло.
— Браво. Как успяхте?
— Комисарю, нищо не сме направили. Тя сама се появи. Беше разтревожена, защото тази сутрин, като отишла да го види, не го намерила у дома. Почакала, но после решила да дойде тук. Трябваше да й съобщя тройната тъжна новина.
— Защо тройна?
— Комисарю мой, първо — не знаеше, че дядо й е загубил всичките си спестявания благодарение на брокера Гаргано; второ — не знаеше, че се е втурнал да разиграва сценки от гангстерски филми; трето — не знаеше, че е починал.
— Как реагира, горкичката?
— Зле, най-вече когато разбра, че дядото се е оставил да му отмъкнат спестените пари, които тя е трябвало да наследи.
Фацио излезе и влезе Ауджело, който подсушаваше врата си с кърпичка.
— Господин началникът ме изпоти! Накрая ми каза да ти съобщя, че ако не си на смъртно легло, те очаква следобед.
— Мими, седни и ми разкажи историята на брокера Гаргано.
— Сега ли?
— Сега. Закъде си се разбързал?
— За никъде, но историята е объркана.
— Опиши ми я съвсем простичко.
— Добре. Мога обаче да ти я разправя половинчато, защото се заехме само с частта от нея, която влиза в нашата компетенция, както заповяда началникът на полицията, а важната част от разследването я пое господин Гуарнота, онзи, специалистът по измамите.
И като се спогледаха, не успяха да се въздържат да не избухнат в силен смях, тъй като Амелио Гуарнота преди две години се беше подлъгал да си купи многобройни акции от компания, която трябвало да преустрои Колизеума след неговото приватизиране в луксозна резиденция.
— И така, Емануеле Гаргано е роден във Фиака през февруари хиляда деветстотин и шейсета година и се е дипломирал като брокер в Милано.
— Защо точно в Милано? Там са се били преместили родителите му ли?
— Не, те са се били преместили в рая след пътен инцидент. Тогава, тъй като е бил единственото им дете, как да кажа, го е осиновил единият от братята на баща му, който е бил ерген и директор на банка. С помощта на чичо си Гаргано, след като взема диплома, започва работа в неговата банка. След десетина години, когато останал сам след смъртта на своя покровител, се премества в една финансово-брокерска агенция, където демонстрира голямата си вещина. След три години зарязва агенцията и отваря в Болоня фирмата „Цар Мидас“, чийто собственик е. Тук изниква и първото странно нещо. Поне така ми съобщиха, с оглед на това, че тази част не влизаше в нашата компетентност.
— Какво е това странно нещо?
— Първо, че целият персонал на „Цар Мидас“ в Болоня се е състоял само от една служителка, нещо подобно на нашата госпожица Козентино, и че общият оборот на дружеството е бил около два милиарда лири за три години. Направо мизерия.
— Някакъв параван.
— Разбира се, предварителен параван, с който брокерът да се представя, имайки предвид голямата измама, която е щял да дойде да извърши по нашия край.
— Ще ми я обясниш ли по-добре тази измама?
— Просто е. Представи си, че ми поверяваш един милион, за да ти носи печалби. След шест месеца ти давам двеста хиляди лири, двайсет на сто лихва. Това е много висок процент и мълвата се разпространява. Идва друг твой приятел и ми поверява и своя милион. Накрая на второто шестмесечие ти давам още двеста хиляди лири и също толкова давам на приятеля ти. На това място решавам да изчезна. Така съм спечелил един милион и четиристотин хиляди лири. Извади четиристотин хиляди за различните разходи, в крайна сметка слагам в джоба си чисти един милион. Накратко, според Гуарнота, Гаргано, изглежда, е събрал повече от двайсетина милиарда.