Остави колата си на паркинга на дирекцията, влезе през една странична врата и изчака идването на асансьора. Пред него стояха трима души, които също трябваше да се качат; с единия от тях, който беше заместник-началник, се познаваха и се поздравиха. Направиха път на Монталбано да мине пръв. Когато всички се натовариха, включително и някакъв, който дойде на бегом в последната секунда, заместник-началникът протегна пръст, за да натисне бутона, но остана като парализиран от вика на Монталбано.
— Спри!
Всички до един, изплашени и смаяни, се обърнаха да го погледнат.
— Ако обичате! Ако обичате! — продължи той, пробивайки си път с лакти.
Излезе от асансьора и се затича към колата си, подкара я, ругаейки светците. Напълно беше забравил, че Мими беше обяснил на началника на полицията, че са му направили няколко шева на челото. Спешно се налагаше да се върне във Вигата, за да може аптекарят, който му беше приятел, да му стъкми една превръзка.
3
Пристигна обратно в дирекцията с широка превръзка от бинтове, които обвиваха главата му така, че изглеждаше като ранен ветеран от Виетнам. В приемната на началника на полицията срещна шефа на кабинета му господин Латес3, когото всички наричаха Меденомлечния заради мазнишкото му поведение. Латес забеляза, а пък и беше абсолютно невъзможно да не забележи очевадната му превръзка.
— Какво ви е сполетяло?
— Лека катастрофа с колата. Дребна работа.
— Благодарете на Богородица!
— Вече го направих, господин Латес.
— Семейството ви как е, скъпи? Всички ли са добре?
Беше всеизвестно, че Монталбано е сирак, че не е женен и няма незаконни деца. Въпреки това Латес постоянно му задаваше все един и същ въпрос, а комисарят от своя страна никога не го разочароваше.
— Всичко е наред, слава на Богородица. А вашето?
— Моето също, благодаря на Бога! — отговори Латес, удовлетворен от възможността, която Монталбано му беше дал, да представи варианта и на своя отговор. И продължи: — Какво правите по тия места?
Ама как? Началникът на полицията не беше ли казал на шефа на кабинета си за повикването му? Толкова секретно ли беше всичко?
— Господин Бонети-Алдериги ми се обади по телефона. Иска да ме види.
— А, така ли? — удиви се Латес. — Веднага ще уведомя господин началника на полицията, че сте дошли.
Почука дискретно на вратата на началника, влезе, затвори я, не след дълго тя пак се отвори, появи се отново Латес, напълно преобразен, и без да се усмихва, каза:
— Заповядайте.
Минавайки покрай него, Монталбано се опита да го погледне в очите, но не успя, защото началникът на кабинета беше навел глава. По дяволите, изглежда, работата не отиваше на добре. Какво лошо беше направил? Влезе, Латес затвори вратата зад гърба му, а Монталбано остана с впечатлението, че сякаш го захлупи капак на ковчег.
Началникът на полицията, който всеки път, когато го приемаше, използваше специална сценография, този път беше прибегнал към светлинни ефекти, които наподобяваха онези от черно-белите филми на Фриц Ланг4. Крилата на прозорците бяха плътно затворени, както и пластините на щорите, с изключение на една от тях, през която се процеждаше тънък слънчев лъч, чиято задача сякаш беше да разделя стаята на две. Единственият източник на светлина беше ниската като гъба настолна лампа, която осветяваше документите по бюрото на началника на полицията, но държеше в абсолютен мрак лицето му. От театралния реквизит Монталбано разбра веднага, че ще бъде подложен на разпит, нещо средно между онези, които е провеждала Светата инквизиция, и тези от времето на нацистка Германия.
— Влизайте!
Комисарят пристъпи. Пред бюрото имаше два стола, но Монталбано не седна (впрочем началникът на полицията дори не го покани да го направи), както и не поздрави Бонети-Алдериги, който също не го беше поздравил. Началникът продължи да чете документите пред себе си.
Минаха повече от пет минути. На това място комисарят реши да премине към контраатака: ако не поемеше инициативата, Бонети-Алдериги беше способен да го държи прав в мрака — каквато светлината, такива и обясненията — няколко часа. Напъха ръка в джоба, извади пакета с цигарите, взе една, сложи я между устните си и щракна със запалката. Началникът на полицията подскочи върху стола, пламъчето беше упражнило върху него същия ефект, какъвто би имал огненият език на лупарата5.
4
Австрийски филмов режисьор и сценарист, наричан „господар на мрака“ (1890–1976). — Б.пр.