Секретарят на съда прочете обвинителния акт и след това започна председателят:
— Обвиняеми, станете! Име, фамилия и професия! И като не получи отговор, повтори:
— Името ви? Питам за името ви. Един недодялан и уморен глас произнесе:
— Бодрю, Дезире.
Залата зашумя. Но председателят подхвана отново:
— Бодрю Дезире? А, добре, още едно превъплъщение. Тъй като това е приблизително осмото име, за което претендирате, и то е също тъй фиктивно, както и останалите, ние ще се спрем, ако нямате нищо против, на това на Арсен Люпен, с което сте познат в по-изгодна светлина.
Председателят прегледа бележките си и продължи:
— Защото въпреки всички разследвания бе невъзможно да се доберем до истинската ви самоличност. Вие сте доста оригинален случай на нашето съвременно общество — човек без минало. Не знаем кой сте, откъде идвате, къде е протекло детството ви, накъсо казано — нищо. Вие изниквате внезапно, неизвестно от каква среда, преди три години, за да се представите като Арсен Люпен, сиреч като една странна смесица от интелигентност и поквара, аморалност и великодушие. Данните, с които разполагаме за вас преди този период, са по-скоро някакви предположения. Възможно е така нареченият Роста, работил преди осем години при илюзиониста Диксън, да не е бил някой друг, а именно Арсен Люпен. Възможно е руският студент, който преди шест години е посещавал лабораторията на доктор Алтие в болницата Сен-Луи и който често е изненадвал своя учител с изобретателността на хипотезите си върху бактериологията и със смелостта на опитите си при кожните заболявания, да не е бил някой друг, а именно Арсен Люпен. Арсен Люпен е бил вероятно и учителят по японска борба, който се установи в Париж много преди да се заговори за жиу-жицу. Арсен Люпен, вярваме, е и колоездачът, който спечели голямата награда на Изложението, получи си десетте хиляди франка и не се яви повече. Арсен Люпен може би е и онзи, който спаси толкова хора през малката капандура на Благотворителния базар… и ги обра.
И след малка пауза председателят заключи:
— Това е периодът, който, изглежда, е бил само една старателна подготовка за борбата, подета от вас срещу обществото, едно методично чиракуване, през което вие усъвършенствувахте вашата сила, енергия и ловкост. Признавате ли точността на тези факти?
По време на речта обвиняемият се поклащаше от крак на крак, изгърбен и с отпуснати ръце. На светлината забелязаха, че е отслабнал много, че е с хлътнали бузи, странно изпъкнали скули, землист цвят на лицето, изпъстрена с малки червени струпеи и обкръжено от неравна и рядка брада. В затвора той бе значително остарял и посърнал. Нямаше и помен от елегантния силует и младото симпатично лице, чийто портрет вестниците тъй често публикуваха.
Сякаш не бе чул въпроса, който му зададоха. Повториха му го два пъти. Тогава той повдигна очи, като да се замисли, после с голямо усилие промълви:
— Бодрю Дезире.
Председателят на съда започна да се смее.
— Нямам представа каква система на защита сте възприели, Арсен Люпен. Ако сте решили да играете ролята на слабоумен и безотговорен човек, то си е ваша работа. Що се отнася до мен, аз ще продължа към целта, без да ме е грижа За вашите измислици.
И той навлезе в подробностите на кражбите, измамите и фалшификациите, в които обвиняваха Люпен. Понякога разпитваше обвиняемия. Последният изръмжаваше нещо или не отговаряше.
Шествието от свидетели започна. Много бяха незначителните показания, имаше и по-сериозни, но всички притежаваха една обща черта — противоречаха си. Смущаваща неяснота витаеше около дебатите, но когато въведоха главния инспектор Ганимар, интересът се поднови.
И все пак, още в началото, старият полицай предизвика известно разочарование. Той нямаше вид на стесняващ се човек — животът го бе научил на много неща, — но беше неспокоен, някак не на мястото си. На няколко пъти извърна очи към обвиняемия с видимо смущение. И все пак, с ръце на перилата, той разказваше събитията, в които бе замесен — как 80 е преследвал през Европа, как е пристигнал в Америка. Слушаха го жадно, както биха слушали разказ за най-вълнуващи приключения. Но накрая, след като намекна за разговорите си с Арсен Люпен, на два пъти замлъкна — разсеян, объркан.
Явно бе, че с друга мисъл е зает. Председателят му каза: