— Ако ви е зле, по-добре ще е да прекъснем показанията.
— Не, не само че…
Той замълча, изгледа дълго и старателно обвиняемия, после каза:
— Искам разрешение да разгледам обвиняемия по-отблизо. Тук има нещо тайнствено, което искам да изясня.
Той се приближи, разгледа го още по-продължително, с цялото си внимание, после се върна на свидетелското място. Оттам, с почти тържествен тон, заяви:
— Господин председателю, твърдя, че човекът пред мен не е Арсен Люпен.
Дълбоко мълчание посрещна тези думи. Отначало смутен, председателят се развика:
— Как така, какво говорите! Вие сте луд! Инспекторът пак повтори, без да бърза.
— На пръв поглед може да се излъжеш от беглата прилика, която наистина съществува, признавам, но малко повече внимание и носът, устата, косите, цветът на кожата… — това не е Арсен Люпен. А очите! Имал ли е той някога очи на алкохолик?
— Моля, моля, изяснете се. Какво твърдите, свидетелю?
— Знам ли? Трябва да е поставил тук вместо себе си някой клетник, когото щяхме да осъдим. Освен ако не е съучастник.
Викове, смях, възклицания избухнаха от всички страни при този внезапен поврат. Председателят на съда нареди да извикат съдия-следователя, директора на затвора, пазачите и прекъсна заседанието.
При възобновяването му г-н Бувие и директорът, поставени пред обвиняемия, декларираха, че между Арсен Люпен и този човек има само едно много общо сходство на чертите.
— И тогава — провикна се председателят, — кой е този човек? Откъде идва? Как е попаднал в ръцете на правосъдието?
Въведоха двамата надзиратели от затвора. Смайващо противоречие — те познаха задържания, когото бяха пазили. Председателят на съда си отдъхна. Но един от пазачите продължи:
— Да, да, струва ми се, че е наистина той.
— Как така — струва ви се?
— Ами аз почти не съм го виждал. Предадоха ми го една вечер и от два месеца той все лежи, обърнат към стената.
— А преди тези два месеца?
— А, преди той не беше в килия 24. Директорът на затвора уточни:
— Сменихме килията на задържания след опита му за бягство.
— Но вие, господин директоре, не сте ли го виждали през тези два месеца?
— Нямах случай да го видя… той беше спокоен.
— И този човек не е задържаният, който ви бе предаден?
— Не.
— Тогава кой е?
— Не мога да кажа.
— Ние сме изправени пред една замяна, която е била извършена преди два месеца. Как си го обяснявате?
— Невъзможно е.
— Тогава?
От немай-къде председателят се обърна към обвиняемия и с подкупващ глас запита:
— Обвиняеми, можете ли да ми обясните как и откога сте в ръцете на правосъдието?
Изглежда, че благосклонният тон смекчи недоверието на човека и го накара да бъде по-разбран. Той се опита да отговори. Накрая, ловко и внимателно разпитан, успя да скалъпи няколко фрази, от които ето какво излизаше: преди два месеца бил заведен в следствения затвор на полицията. Прекарал там нощта и утрото. Имал всичко на всичко седемдесет и пет сантима и бил освободен. Но като минавал през двора, двама пазачи го хванали за ръцете и го отвели до затворническата карета. Оттогава живее в килия 24, не е нещастен… хранят добре… и спането го бива. Така че не протестирал…
Всичко изглеждаше правдоподобно. Сред смехове и необикновено оживление председателят отложи делото за друга сесия, след допълнителна анкета.
Анкетата незабавно установи факта, регистриран в затворническия дневник: осем седмици по-рано едно лице, наречено Бодрю Дезире, бе преспало в следствения затвор на полицията. Освободен на следващия ден, той го напуснал в два часа следобед. Обаче в същия този ден, в два часа, разпитан за последен път, Арсен Люпен излязъл от разпита и потеглил със затворническата карета.
Пазачите ли бяха сгрешили? Може би измамени от приликата, в миг на невнимание, те бяха сбъркали този човек с техния затворник? Наистина трябва да са проявили недопустимо за поста им безгрижие.
Беше ли планувана предварително замяната? Освен че местонахождението правеше операцията почти неосъществима, би трябвало и Бодрю да е съучастник, който урежда арестуването си с единствената цел да заеме мястото на Арсен Люпен. Но тогава как така един план, построен върху серия от невероятни случайности, непредвидени срещи и фантастични грешки, бе успял?
Прекараха Дезире Бодрю и през антропометричната служба: нямаше фиш, отговарящ на неговото описание. А освен това лесно откриха следите му. Беше известен в Курбьовоа, в Аниер, в Льовалоа. Живеел от милостиня и спял в една от онези вехтошарски колиби, струпани до бариерата Терн. Но от една година бил изчезнал.