Страдаше и гордостта им, сякаш бяха накърнили благородническия си произход. И странно нещо, не с друг, а точно със своята стара приятелка от пансиона се заяде графинята. Изпитваше към нея истинска ненавист и открито я обвиняваше. Първо я отпратиха на етажа на прислужниците, после я уволниха без предупреждение.
И животът продължи без особени събития. Пътуваха много.
Един-единствен факт трябва да бъде отбелязан от това време. Няколко месеца след отпътуването на Анриет графинята получи от нея едно писмо, което съвсем я изненада:
Госпожо,
Не зная как да Ви благодаря. Защото Вие сте тази, нали, която ми изпрати това. Не може да бъде друг освен Вас. Никой не знае, че съм се оттеглила в това малко затънтено село. Ако се лъжа, остава да ме извините и да приемете моята искрена признателност за прежните Ви добрини.
Какво искаше да каже тя? Настоящите и прежни добрини на графинята се свеждаха до много несправедливости. Какво значеха тези благодарности?
Призована да обясни, Анриет отговори, че е получила по пощата в един плик — нито препоръчан, нито с обявена стойност — две банкноти по хиляда франка. Пликът, който тя прилагаше към отговора си, бе изпратен от Париж, с написан само нейния адрес и с видимо подправен почерк.
Откъде идваха тези две хиляди франка? Кой ги бе изпратил? Правосъдието се зае със случая. Но по каква следа можеше да тръгне в този мрак?
Същото събитие се повтори отново след дванадесет месеца. И трети, и четвърти път, и всяка година в продължение на шест години, с тази разлика, че в петата и в шестата година сумата се удвои, което позволи на внезапно заболялата Анриет да се лекува, както подобава.
Друго различие: след като администрацията на пощата задържа едно писмо под претекст, че не е с обявена стойност, последните две писма бяха изпратени по регламента, първото от Сен-Жермен, другото от Сюрен. Подателят се бе подписал първо Анкети, след туй Пешар. С фалшиви адреси.
След шест години Анриет почина Загадката си остана.
Всички тези събития са известни на читателите. Случаят бе от тия, които развълнуваха общественото мнение. Наистина странна съдба за едно колие, което след като разтърси Франция в края на XVIII век, пак събуждаше толкова вълнения сто и двадесет години по-късно. Но това, което ще кажа, не е известно никому освен на няколко лица, от които графът поиска да запазят абсолютна тайна. Тъй като е вероятно все някой ден да не удържат обещанието си, аз нямам никакви угризения да разкъсам булото. Така ще се научи едновременно и ключът на тайната, и обяснението на публикуваното преди два дни във вестниците необикновено писмо, което прибавя, ако това изобщо е възможно, още тъма и тайнственост към мрака на тази драма.
Оттогава изминаха пета дни. Сред поканените, които обядваха у г-н дьо Дрьо-Субиз, бяха неговите две племенници, братовчедка му, а от мъжете — председателят д’Есавил, депутатът Боша, кавалерът Флориани, с когото графът се бе запознал в Сицилия, и генерал маркиз дьо Рузиер, стар приятел от клуба.
След обеда дамите поднесоха кафе и господата получиха разрешение да изпушат по една цигара, при условие че няма да напускат салона. Проведе се разговор. Едно от младите момичета се забавляваше да гледа на карти и да предсказва бъдещето. След това дойде ред да говорят за прочути престъпления. По този повод г-н дьо Рузиер, който не пропускаше да подразни графа, припомни приключението с колието — тема за разговор, която г-н Дрьо ненавиждаше.
Всеки тутакси изказа мнението си. Всеки по своему започна разследването. И, разбира се, всички хипотези си противоречаха, всички бяха еднакво неприемливи.
— А вие, господине — се обърна графинята към кавалера Флориани, — какво е вашето мнение?
— О, аз нямам мнение, госпожо.
Развикаха се. Именно кавалерът малко преди това бе разказал блестящо различни приключения, в които е бил замесен с баща си, съдия в Палермо, и в които се бе проявил неговият здрав разум и вкус към тези въпроси.
— Признавам — каза той, — че ми се е случвало да успявам там, където по ловки от мен са се отказвали. Но само заради това да ме смятате за някакъв Шерлок Холмс… И после, аз почти не знам за какво става дума.
Обърнаха се към господаря на дома. Той трябваше против волята си да резюмира фактите. Кавалерът го изслуша, помисли, постави няколко въпроса и каза:
— Странно… на пръв поглед не ми се струва, че въпросът е много труден за разгадаване.