— Какво си мислите вие? — ми казваше Даспри. — Често произлизат най-различни последствия от една единствена причина.
На по-следващия ден пристигна друго съобщение:
Твърди се, че плановете за „Седмица купа“, чийто пробни изпитания ще започнат тези дни, са създадени от френски инженери. Тези инженери, след като напразно търсили подкрепата на своите съотечественици, са се обърнали със същия успех към английското Адмиралтейство. По непроверени източници.
Не смея да се спирам на факти от изключително сложен характер, които предизвикаха — всички помнят — такива вълнения. Все пак, тъй като няма опасност от усложнения, длъжен съм да говоря и за статията в „Еко дьо Франс“, която вдигна толкова шум и която хвърли върху аферата „Седмица купа“, както я наричаха, известна светлина… макар и смътна.
Ето я, тъй както бе отпечатана, подписана от Салватор:
Ще бъдем кратки. Преди десет години един млад минен инженер, Луи Лакомб, желаещ да посвети времето и богатството си на проучванията, с които се занимава, си дава оставката и си наема една малка сграда на булевард „Майо“ 102, наскоро построена и декорирана за някакъв италиански граф. Чрез посредничеството на две лица, братя Варен от Лозана, единият от които му е помагал в опитите като асистент, а другият му е търсил съдружници, той влиза във връзка с г-н Жорж Андермат, току-що основал Металургичния картел.
След множество срещи успява да го заинтересува с един проект на подводница, над който работи. Споразумяват се веднага след окончателното привършване на изобретението г-н Андермат да използва своето влияние, за да издействува серия опити от министъра на марината.
В продължение на две години Луи Лакомб упорито посещава дома Андермат и представя на банкера подобренията, които прави в своя проект, до деня, когато — самият той, доволен от работата си, откривайки най-сетне точната формула — помолва г-н Андермат да задействува машината.
Същия ден Луи Лакомб вечеря у семейство Андермат. Той си отива вечерта към единадесет и половина. Оттогава никой не го е видял.
Ако се прегледат вестниците от онова време, ще се види, че семейството на младия човек се е обърнало към правосъдието и че прокуратурата се е разтревожила. Но не са открили нищо сериозно и общоприетото мнение било, че Луи Лакомб, който минавал за оригинален и чудноват младеж, е тръгнал да пътешествува, без да предупреди никого.
Да приемем тази… невероятна хипотеза. Но изниква един въпрос, капитален за нашата страна: Какво е станало с плановете на подводницата? Отнесъл ли ги е Луи Лакомб? Унищожени ли са?
От сериозното проучване, което предприехме, стана ясно, че тези планове съществуват. Те са в ръцете на братя Варен. Как? Това още не сме установили, както и не знаем защо толкова време не са се опитали да ги продадат. Нима са се страхували да не ги питат как са попаднали у тях? Във всеки случай това опасение се е разсеяло и ние можем със сигурност да твърдим: плановете на Луи Лакомб са собственост на една чужда сила и ние сме в състояние да публикуваме разменената кореспонденция по този повод между братя Варен и представителя на тази сила. В настоящия момент „Седмица купа“, изобретена от Луи Лакомб, е построена от нашите съседи.
Ще оправдае ли действителността оптимистичните прогнози на лицата, които са били забъркани в тази измяна? Ние имаме, за да очакваме противното, съображения, които събитията, ще ни се да вярваме, няма да опровергаят.
И в постскриптум:
От последния час: Правилно сме се надявали. Частните сведения, с които разполагаме, ни позволяват да съобщим, че изпитанията на „Седмица купа“ не са били задоволителни. Много вероятно е, че в плановете, предадени от братя Варен, е липсвал последният документ, донесен от Луи Лакомб на г-н Андермат вечерта на неговото изчезване, документ, необходим за пълното разчитане на проекта, нещо като резюме, в което се намират окончателните заключения, оценките и мерките, съдържащи се в другата документация. Без този документ плановете са непълни, тъй както без плановете документът е безполезен.
Следователно все още има време да се действува и да се вземе обратно това, което ни принадлежи. За тази твърде трудна задача ние разчитаме много на помощта на г-н Андермат. Той трябва откровено да обясни необяснимото поведение, което е имал още от самото начало. Той трябва да каже не само защо не е разказал това, което е знаел в момента на самоубийството на Етиен Варен, но и защо, макар да е знаел, не е съобщил за изчезването на документацията. Той ще каже защо е наредил да се следят братя Варен от наемни агенти вече шест години.