— Но е направил всичко възможно, за да измъкне от тях тези писма.
— Той направи всичко възможно… така поне предполагам, защото след тази последна среща с Алфред Варен и след няколкото много резки думи, с които той ми я предаде, между моя мъж и мен вече няма никаква интимност, никакво доверие. Ние живеем като непознати.
— В такъв случай вие няма какво да губите, от какво се страхувате?
— Колкото и чужда да съм му станала, аз съм тази, която е обичал, тази, която той би могъл все пак да обича. Ах, в това съм сигурна — промълви тя пламенно, — той би продължил да ме обича, ако не се бе добрал до тези проклети писма…
— Как! Той е успял… Но нали двамата братя се държаха предизвикателно?
— Изглежда, дори се хвалеха, че имат сигурно скривалище?
— Тогава?
— Имам всички основания да мисля, че съпругът ми е открил това скривалище.
— Хайде де! И къде се е намирало?
— Тук. Трепнах.
— Тук?
— Да, и винаги съм го подозирала. Луи Лакомб, много изобретателен, встрастен в механиката, се забавляваше през свободното си време да колекционира каси и ключалки. Братята Варен навярно са разкрили и по-късно са използвали едно от тези скривалища, за да укрият писмата… а и други работи без съмнение.
— Но те не живееха тук! — викнах аз.
— До вашето пристигане, преди четири месеца, вилата бе свободна. И вероятно те са се връщали тук, а освен това са мислили, че присъствието ви няма да им попречи в деня, в който ще трябва да приберат книжата си. Но са си правили сметките без мъжа ми, който в нощта на 22 срещу 23 юни е разбил касата, взел… това, което е търсил, и е оставил визитната си картичка, за да докаже на двамата братя, че вече няма причини да се страхува от тях и че ролите са сменени. Два дни по-късно, предупреден от статията в „Жил Блас“, Етиен Варен бързо се е явил у вас, останал е сам в този салон, намерил е касата празна и се е самоубил.
След кратко мълчание Даспри попита:
— Това е просто предположение, нали? Г-н Андермат нищо не ви е казал?
— Не.
— Отношението му към вас не се ли промени? Не ви ли се стори по-мрачен, по-загрижен?
— Не.
— И вие смятате, че щеше да бъде така, ако бе намерил писмата? Според мен те не са у него. Според мен не той е влизал тук.
— Кой тогава?
— Тайнственото лице, което ръководи аферата, което държи всички нишки, което я насочва към цел, която ние едва съзираме през толкова много усложнения, тайнственото лице, чиито видими и всемогъщи действия се почувствуваха от първия час. То и неговите приятели влязоха в този дом на 22 юни, то откри скривалището, то остави визитната картичка на г-н Андермат, то държи кореспонденцията и доказателствата за предателство на братя Варен.
— Кой е той? — прекъснах го нетърпеливо.
— Дописникът на „Еко дьо Франс“, иска ли питане, все този Салватор. Не е ли от ясно по-ясно? Не дава ли в статията си подробности, които само човек, проникнал в тайните на двамата братя, може да знае?
— В такъв случай — смотолеви ужасена г-жа Андермат, — той разполага и с моите писма и сега пък той заплашва съпруга ми! Какво да правя, господи!
— Пишете му — рече направо Даспри, — доверете му се без заобикалки, разкажете му всичко, което знаете, и всичко, което можете да научите.
— Какво говорите!
— Вашият интерес съвпада с неговия. Няма съмнение, че той действува против живия брат. Не срещу г-н Андермат търси той оръжие, а срещу Алфред Варен. Помогнете му.
— Как?
— Съпругът ви разполага ли с документа, който допълва и позволява да се изпълнят плановете на Луи Лакомб?
— Да.
— Предупредете Салватор. При нужда, постарайте се да му доставите този документ. Накъсо казано, влезте в писмена връзка с него. Какво рискувате?
На пръв поглед съветът беше смел, дори опасен: г-жа Андермат нямаше избор. А и какво рискуваше тя, както казваше Даспри. Ако непознатият беше враг, тази стъпка нямаше да утежни положението. Ако беше чужденец, преследващ своя цел, той не би придавал на тези писма някакво особено значение.
Както и да е, това бе една идея, към която г-жа Андермат, съвсем объркана, се приобщи с радост. Тя ни благодари многословно и обеща да ни държи в течение.
Наистина след два дни ни изпрати бележката, която бе получила в отговор на нейната:
Писмата не бяха там. Но ще ги имам, бъдете спокойна. Всичко следя. С.
Взех хартията. Почеркът бе като на бележката, пъхната в книгата на леглото ми на 22 юни.
Следователно Даспри имаше право. Салватор наистина беше главният организатор на тази афера.