В действителност ние започнахме да долавяме някои проблясъци в мрака, който ни обграждаше, и някои пунктове бяха осветени от неочаквана светлина. Но други, като откриването на двете седмици купи, останаха непонятни. Самият аз се връщах винаги към тях, по-заинтригуван може би, отколкото бе нужно, от тези две карти, чиито пробити седем фигури ме бяха поразили при едни толкова смущаващи обстоятелства. Каква роля играеха в драмата? Какво значение трябваше да им се отдаде? Какво заключение трябваше да се извлече от факта, че подводницата, построена съгласно плановете на Луи Лакомб, носеше името „Седмица купа“.
От своя страна, Даспри не се занимаваше много с двете карти, отдаден изцяло на проучването на един друг проблем, чието решение му се струваше по-спешно: той търсеше неуморно прочутото скривалище.
— И кой знае — казваше той — дали няма да открия писмата, които Салватор не е успял да намери… поради невнимание може би. Не е за вярване братя Варен да са преместили от едно място, което са мислели за недостъпно, оръжието, чиято неоценима стойност са знаели.
И той търсеше. След като в голямата зала вече нямаше тайни за него, той насочи разследванията си към другите стаи на вилата: проучи я отвън и отвътре, прегледа камъните и тухлите на стената, керемидите по покрива.
Един ден пристигна с кирка и лопата, даде ми лопатата, остави за себе си кирката и като сочеше към пущинака, рече:
— Да тръгваме!
Погледнах го без ентусиазъм. Той раздели терена на няколко сектора, които обследва последователно. Но в един край, в ъгъла, който образуваха стените на два съседни имота, един куп от чакъл и камъни, покрит с къпини и трева, привлече вниманието му. Щурмува го.
Трябваше да му помагам. В продължение на един час, под яркото слънце, ние напразно се потихме. Но като махнахме камъните, като стигнахме самата почва и започнахме да копаем, кирката на Даспри извади на бял свят кости и остатък от скелет, около който се усукваха все още остатъци от дрехи.
Внезапно усетих, че пребледнявам. Видях, вбита в почвата, една малка желязна плочка, изрязана във форма на правоъгълник, и ми се стори, че различавам червени петна. Точно така: плочката бе с размерите на карта за игра и червените петна, с червенината на разяден на места миниум, бяха седем на брой, разположени като седемте знака на седмицата купа и продупчени във всеки ъгъл.
— Чуйте, Даспри, до гуша ми дойдоха тези истории. Толкова по-добре за вас, ако ви интересуват. Аз ви напускам.
От вълнението ли беше? От умората или от тежкия труд под силното слънце? Така или иначе аз залитах, като си тръгвах, и трябваше да легна и да остана в леглото четиридесет и осем часа, целият в треска и огън, преследван от скелети, които танцуваха около мен и се замерваха по главите с кървави сърца.
Даспри се показа истински приятел. Всеки ден той ми отделяше по три-четири часа, които прекарваше, вярно е, в голямата стая — тършуваше, хлопаше, чукаше.
Писмата са тук, в тази стая — идваше да ми каже той от време на време, — тук са. Главата си залагам, че са тук.
— Оставете ме на мира — отвръщах аз настръхнал.
На третия ден сутринта станах, все още слаб, но вече здрав. Една обилна закуска възстанови силите ми. Ала телеграмата, която получих към пет часа, допринесе повече от всичко за пълното ми възстановяване, до такава степен любопитството ми бе раздразнено — отново и въпреки всичко.
Телеграмата съдържаше следните думи:
Господине,
Драмата, първият акт на която протече през нощта на 22 срещу 23 юни, приближава към своята развръзка. Тъй като логиката на нещата изисква да срещна един с друг двамата главни участници в тази драма и този сблъсък трябва да се състои у вас, ще ви бъда безкрайно признателен, ако ми услужите с дома си за тази вечер. Добре ще е от девет до единадесет прислужникът ви да бъде отстранен и за предпочитане — самият вие да бъдете така любезен и да оставите свободно полето за противниците. Вече сте забелязали, че безкрайно уважавам всичко, което ви принадлежи. От своя страна смятам, че ще ви оскърбя, ако се усъмня дори за миг в абсолютната ви дискретност по отношение на този, който се подписва
Предано Ваш
В това послание имаше някаква любезна ирония, а в молбата му такова прекрасно хрумване, че изпитах истинско удоволствие. Беше сторено с такава чаровна непринуденост, а и пишещият изглеждаше толкова сигурен в моето съгласие! За нищо на света не бих искал да го разочаровам или да отвърна с неблагодарност на доверието му.
В осем часа моят прислужник, комуто подарих билет за театър, беше вече излязъл, когато Даспри пристигна. Показах му телеграмата. — И тъй?