Слисан, г-н Андермат пое книжката, която му подаваше Даспри.
— Това е наистина моята… Но как?
— Без празни приказки, моля ви, драги господине. Трябва само да подпишете.
Банкерът извади писалката си и подписа. Варен протегна ръка.
— Долу лапите — каза Даспри, — още не сме свършили. И обръщайки се към банкера:
— Ставаше дума също за някакви писма, Които ви трябват?
— Да, един пакет с писма.
— Къде са, Варен?
— Не са у мен.
— Къде са, Варен?
— Не зная. Брат ми се бе заел с тях. — Те са скрити тук, в тази стая.
— В такъв случай знаете къде са. — Откъде ще знам?
— Ами че не сте ли вие, който посетихте скривалището? Доста добре сте осведомен, почти колкото и… Салватор.
— Писмата не са в скривалището. — Там са.
— Отвори го.
Варен го погледна подозрително. Даспри и Салватор не бяха ли едно и също лице, както всичко даваше основание да се допуска? Ако беше така, той не рискуваше нищо, ако покаже вече разкритото скривалище. В противен случай беше безполезно…
— Отвори го — повтори Даспри. — Нямам седмица купа.
— Имаш, ето тази — каза Даспри и му подаде металната плочка.
Варен отстъпи ужасен.
— Не… не… не искам… — Това да е само…
Даспри се насочи към стария монарх с бялата брада, качи се на един стол и нагласи седмицата купа В основата на меча до дръжката, така че краищата на плочката да покрият точно ръбовете на сабята. После пъхна едно шило във всяка от седемте дупки в седемте върха на купите, натисна седем камъчета от мозайката. Когато и седмото бе натиснато, нещо прещракна и бюстът на царя се завъртя, разкривайки широк отвор, оборудван като каса, с метална облицовка и две блестящи метални полици.
— Виждаш ли, Варен, касата е празна.
— Наистина… Това означава, че брат ми е прибрал писмата.
Даспри се върна при човека и му рече:
— Не се опитвай да ме надхитриш. Има и друго скривалище. Къде е то?
— Няма.
— Пари ли искаш? Колко?
— Десет хиляди.
— Г-н Андермат, тези писма струват ли десет хиляди франка за вас?
— Да — извика банкерът.
Варен затвори касата, взе седмицата купа не без видимо отвращение и я нагласи по меча, до дръжката, точно на същото място. Пъхна шилото във всеки връх на седемте купи. Чу се второ прещракване, но съвсем неочаквано този път се завъртя само част от касата, откривайки друга малка касичка, вградена в самата врата, която затваряше по голямата каса.
Пакетът с писма беше там, завързан с връв и запечатан с восък. Варен го подаде на Даспри, който попита:
— Готов ли е чекът, г-н Андермат?
— Да.
— А вие носите и последната документация за подводницата, получена от Луи Лакомб?
— Да.
Направиха размяната. Даспри прибра в джоба си документа и чека и подаде пакета на г-н Андермат.
— Ето, господине.
Банкерът се поколеба за миг, като да се страхуваше от докосването на тези проклети листи, които бе търсил тъй ожесточено. После ги грабна нервно.
Някой изхлипа до мен. Хванах ръката на г-жа Андермат: бе ледена.
А Даспри се обърна към банкера:
— Вярвам, господине, че разговорът ни е приключен. О, без благодарности моля ви. Случайността пожела да ви бъда полезен.
Господин Андермат си тръгна. Той отнасяше писмата на жена си до Луи Лакомб.
— Прекрасно! — викна очарован Даспри. — Всичко се урежда по най-добрия начин. Остава ни само да приключим с нашата работа, приятелче. Документите в теб ли са?
— Ето ги всичките.
Даспри ги провери, прегледа ги внимателно и ги натика в джоба си.
— Чудесно, ти удържа думата си.
— Но…
— Какво но?
— А двата чека?… Парите?…
— Не ти липсва самоувереност, човече! И се осмеляваш да ги искаш!
— Искам това, което ми се полага.
— Мислиш, че ти се полага нещо за книжа, които си откраднал.
Човекът беше извън себе си. Той трепереше от ярост, с плувнали в кръв очи.
— Парите… двадесетте хиляди франка… — заекна той.
— Невъзможно… Те са на мое разположение.
— Парите!…
— Хайде, бъди благоразумен и остави камата си на спокойствие.
Той така грубо го хвана за ръката, че другият извика от болка, после добави:
— Върви си, приятелче, чистият въздух добре ще ти се отрази. Искаш ли да те изпратя? Ще си отидем през пущинака и ще ти покажа един куп чакъл, под който…
— Не е вярно! Не е вярно!
— Напротив, вярно е. Тази малка метална плочка със седемте червени фигури иде оттам. Не мърдаше без нея Луи Лакомб, спомняш ли си? Брат ти и ти я закопахте заедно с трупа… и с още някои работи, от които правосъдието ще се заинтересува извънредно много.
Варен яростно се заудря с юмруци по лицето. После продума: