Пет дни по ред вместо да си тръгне към шест часа, както обикновено, той се затваряше в стаята си. Предполагаха, че е излязъл. А той лягаше на паркета и наблюдаваше кабинета на Луи.
Тъй като през петте нощи благоприятните обстоятелства, които чакаше, не идваха, той си отиваше посреднощ през малката врата, която обслужваше двора. Имаше ключ.
Но на шестия ден научи, че семейство Ембер, в отговор на злостните подмятания на враговете си, бяха предложили да се отвори касата и да се направи инвентаризация.
— Значи тази вечер — си помисли Люпен.
И наистина след вечеря Луи се настани в кабинета си. Жервез и тя. Започнаха да прелистват регистрите на касата.
Изтече цял час, след това още един. Той чу прислужниците да си лягат. Сега вече нямаше никой на първия етаж. Съпрузите Ембер продължаваха да се трудят.
— Време е — промълви Люпен.
Отвори своя прозорец. Той гледаше към двора и навън в тази нощ без луна и звезди бе мрак. Извади от гардероба си едно навързано на възли въже, което закрепи на оградата на балкона, прекрачи оградата и се спусна бавно, придържайки се за водосточната тръба, до прозореца, разположен под неговия. Това бе прозорецът на кабинета и гъстият воал на тежките вълнени завеси закриваше стаята Изправен на балкона, той остана за миг неподвижен, напрегнал слух и зрение.
Успокоен от тишината, побутна леко двете крила. Ако никой не се бе погрижил да ги провери, те трябваше да отстъпят, защото следобед той бе завъртял така ключалката, че да не влиза в жлеба.
Крилата поддадоха. Тогава съвсем, съвсем предпазливо ги отвори още малко. Когато вече можеше да пъхне главата си, той спря. Малко светлина се процеждаше между не напълно дръпнатите завеси; той забеляза Жервез и Луи, седнали до касата. Рядко разменяха по някоя дума с нисък глас, потънали в работа. Арсен пресметна разстоянието, което го отделяше от тях, установи точните движения, които бяха необходими, за да ги обезвреди един по един, преди да имат време да повикат за помощ, и вече щеше да се втурне, когато Жервез каза:
— Колко много изстина стаята само за няколко минути. Ще си легна. А ти?
— Бих желал да свърша.
— Да свършиш! Има работа за цяла нощ!
— Не, не, най-много един час още.
Тя се оттегли. Изминаха двайсет, трийсет минути. Арсен бутна още повече прозореца. Завесите трепнаха. Побутна още. Луи се обърна и като видя завесите издути от вятъра, стана да затвори прозореца…
Той нема време нито да гъкне, нито поне да се престори, че се съпротивлява. С няколко точни движения и без да му причини и най-малката болка, Арсен го зашемети, омота главата му със завесите, завърза го така, че Луи дори не позна лицето на своя нападател.
После бързо се отправи към касата, взе две папки, които сложи под мишница, излезе от кабинета, слезе по стълбите, прекоси двора и отвори задната врата. Една кола чакаше на улицата.
— Първо вземи това — каза той на кочияша — и ме последвай.
Върна се в кабинета. С две отивания те опразниха касата. После Арсен се качи в стаята си, махна въжето и заличи всички следи. Край на всичко.
Няколко часа по-късно, подпомогнат от своя другар, Арсен Люпен прегледа папките. Не изпита никакво разочарование — тъй като и това бе предвидил, — когато разбра, че състоянието на съпрузите Ембер не беше толкова голямо, колкото си мислеше. Милионите не се брояха в стотици, нито дори в десетици. Но в края на краищата общо се получаваше едно солидно число, а и ценните книжа имаха голяма стойност: облигации от железниците, Париж-град, държавни фондове, Суец, Северни мини и т.н.
Той обяви, че е доволен.
— Разбира се, ще има доста брак, когато дойде време да продаваме. Ще се натъкнем на забрани и много пъти ще трябва да продаваме на нищожни цени. Няма значение. С този първоначален капитал имам намерение да живея, както аз зная… и да изпълня някои от най-съкровените си мечти.
— А другото?
— Можеш да го изгориш, малкия. Тези камари хартия правеха добро впечатление в огнеупорната каса. За нас са безполезни. Що се отнася до акциите, спокойно ще си ги затворим в шкафа и ще чакаме подходящо време.
На следния ден сметна, че няма причина, която да му попречи да се завърне в дома Ембер. Но прегледа вестниците и научи нещо непредвидено. Луи и Жервез бяха изчезнали.
Отварянето на огнеупорната каса се извърши много тържествено. Длъжностните лица намериха това, което Арсен Люпен бе оставил… а то бе малко.
Това са фактите и това е обяснението, което дава на някои от тях намесата на Арсен Люпен. Чух го от самия него, един ден, когато беше в настроение да се доверява.
Този ден той се разхождаше надлъж и нашир в работния ми кабинет и в погледа му имаше трескавост, която дотогава не бях виждал.