И внезапно извика. Бе докоснал… о, какво странно, неназовимо нещо. Ами, не, не страхът смущаваше мислите му. Двадесет секунди, тридесет секунди той не помръдна, тъй ужасен, облян в пот. А пръстите още усещаха този допир.
С неумолима решителност пак протегна ръка. И отново докосна това нещо, странното, неназовимо нещо. Опипа го. Заповяда на ръката си да го опипа и да разбере. Коса… лице… и това лице бе студено, почти ледено.
Колкото и ужасяваща да е действителността, човек като Арсен Люпен веднага се оправя, щом разбере за какво става дума. Той включи фенера си. Пред него една жена лежеше, цялата в кръв. Имаше рани по врата и раменете. Той се наведе и я разгледа внимателно. Беше мъртва.
— Мъртва, мъртва — повтори смаян.
Гледаше тези неподвижни очи, сгърчената уста, тази мъртвешки бледа плът и кръвта, всичката тази кръв, изтекла на килима, сега се съсирваше, гъста и черна.
Изправи се, завъртя електрическия ключ, стаята се заля в светлина и той можа да види всички признаци на една ожесточена борба. Леглото беше разхвърляно, завивките и чаршафите — смъкнати. На земята — свещникът, По-нататък часовникът, стрелките сочеха единадесет и двадесет, а още По-нататък — катурнат стол и навсякъде кръв, локви кръв.
— А черната перла? — прошепна той.
Кутията за писма бе на мястото си. Той бързо я отвори. Там си стоеше кутията за бижута. Но беше празна.
— Дявол да го вземе! — си каза той. — Попрехвали късмета си, приятелю Арсен Люпен… Графинята убита, черната перла изчезнала… положението не е блестящо! Измъквай се, иначе твърде много рискуваш да ти припишат тежки деяния.
И все пак не мръдна.
— Да се измъкнеш? Да, друг би се измъкнал. Но Арсен Люпен? Няма ли нещо по-добро? Хайде да започнем по ред… В крайна сметка съвестта ти е чиста… Представи си, че си полицейският комисар и трябва да предизвикаш анкета… Да, но за това е нужен по-спокоен ум. А твоят е в такова състояние!
Той падна на креслото, опрял свитите си юмруци в пламтящото чело.
Аферата от „Авеню Ош“ е една от тези, които най-живо ни интересуват в последно време и сигурно не бих я разказал, ако участието на Арсен Люпен не я поставяше в една много особена светлина. Малцина подозират това участие. Във всеки случай никой не знае точната и любопитна истина.
Кой не познаваше често срещаната в Булонския лес Леонтин Залти, бившата певица, съпруга и вдовица на граф д’Андийо, Залти, чийто блясък заслепяваше Париж преди двадесетина години, графиня д’Андийо, чиито накити и перли бяха й донесли европейска известност. Казваха, че носи на гърдите си касите на няколко банкови къщи и златните мини на много австралийски компании. Големите бижутери работеха за Залти, както на времето се работете за кралете и кралиците.
И кой не помни катастрофата, която погълна всичките й богатства? Банкови къщи и златни мини — бездната погълна всичко. От чудесната колекция, разпиляна по разпродажби, й остана само прочутата черна перла. Черната перла! Сиреч цяло състояние, ако би пожелала да се избави от нея.
Но тя не пожела. Предпочете да се посвие, за да живее в един обикновен апартамент със своята компаньонка, с готвачката и един прислужник, отколкото да продаде това безценно украшение. За това си имаше причина и тя не се страхуваше да я признае: черната перла бе подарък от един император. И почти разорена, доведена до най-посредствено съществование, тя остана вярна на другарката си от щастливите дни.
— Докато съм жива — казваше тя, — няма да се разделя с нея.
От сутрин до вечер я носеше на врата си. През нощта я оставяше на известно само на нея място.
Всички тези данни, припомнени от вестниците, събудиха любопитството и — странно нещо, но лесно разбираемо за тези, които знаеха ключа на енигмата — именно арестуването на предполагаемия убиец усложни загадката и раздуха вълненията. На втория ден вестниците публикуваха следното съобщение:
Съобщават ни за арестуването на Виктор Данегр, прислужник на графиня д’Андийо. Обвиненията, които са му отправяни, са поразяващи. На сатенения ръкав на жилетката от ливреята му, която г-н Дюдуи, шеф на полицията, намери в мансардата му между дюшека и матрака, бяха открити петна кръв. Освен това на тази жилетка липсваше едно облечено копче. Това копче, още в началото на следствието, бе намерено под самото легло на жертвата.
Възможно е след вечеря, вместо да се прибере в мансардата си, Данегр да се е промъкнал в дрешника и през стъклената врата да е видял къде графинята слага черната перла.
Трябва да кажем, че тук никакви доказателства не потвърждават това предположение. Във всеки случай друг един пункт остава неизяснен. В седем часа сутринта Данегр отива до магазина за тютюн на булевард „Курсел“: и портиерката, и продавачът дават такива показания. От друга страна, готвачката и компаньонката на графинята — и двете спят в края на коридора — твърдят, че в осем часа, когато са станали, вратите на преддверието и на кухнята били заключени с две превъртания на ключа. От двадесет години на служба при графинята, тези две лица са извън всяко подозрение. Следователно пита се: как Данегр е успял да излезе от апартамента? Друг ключ ли си е направил? Следствието ще обясни тези различия.