— Доста? Кажете съвсем, защото за него нямаше никаква опасност.
— О, абсолютно никаква, нали всяко оправдаване е окончателно.
— Горкият…
— Горкият… Виктор Данегр! Не мислите ли, че е убиец. Щеше да бъде крайно неморално, ако бе запазил черната перла. Той живее, помислете само, Данегр живее!
— А черната перла е ваша.
Той я извади от едно тайно отделение на чантата си, разгледа я, погали я с пръсти и очи и въздъхна:
— Кой ли е този болярин, кой ли е този тъп и суетен раджа, който ще притежава това съкровище? За кой ли американски милиардер е предопределено това късче красота и лукс, дето красеше белите рамене на Леонтин Залти, графиня д’Андийо?…
IX
ШЕРЛОК ХОЛМС ПРИСТИГА ТВЪРДЕ КЪСНО
— СТРАННО, колко приличате на Арсен Люпен, Велмон!
— Познавате ли го?
— О, като всички, от фотографиите, които една с друга си приличат, ала всяка оставя впечатлението за определена физиономия… която е точно вашата.
Орас Велмон изглеждаше доста смутен.
— Нали, скъпи Дьован? И повярвайте, не сте първият, който ми го казва.
— Дотолкова — настоя Дьован, — че ако не беше ви препоръчал братовчед ми д’Естеван и ако не бяхте известният художник, на чиито морски пейзажи се възхищавам, питам се дали не бих предупредил полицията, че сте в Диеп.
Тази шега бе посрещната с дружен смях. Там, в голямата трапезария на замъка Обениврюстик, освен Велмон бяха: абат Жели — селският свещеник, и една дузина офицери, чиито полкове бяха на маневри в околностите, а те бяха приели поканата на банкера Жорж Дьован и неговата майка. Единият от тях се провикна:
— Но не бяха ли видели Арсен Люпен по крайбрежието след прочутия удар в бързия влак Париж-Хавър?
— Точно така, има три месеца оттогава, а на следващата седмица се запознах в казиното с нашия чудесен Велмон, който след туй бе така добър да ме почете с няколко визити приятно встъпление към едно много по–сериозно посещение, което ще ми направи тия дни… или по-скоро нощи!
Посмяха се отново и след това преминаха в старата стражница — широко, много високо помещение, заемащо цялата долна част на кулата Гийом, в което Жорж Дьован бе събрал несравнимите богатства трупани векове наред от господарите на Обениврюстик. Шкафове и бюфети, свещници и полилеи я красят. Великолепни декоративни килими са окачени по каменните стени. Четирите прозореца са в дълбоки ниши с пейки и завършват горе с островърхи, обрамчени в олово стъклописи. Между вратата и левия прозорец се издига една грамадна библиотека стил Ренесанс, на чийто триъгълен фронтон със златни букви се чете: „Обениврюстик“, а отдолу — гордият девиз на семейството: „Прави каквото пожелаеш.“
И докато запалваха пурите си, Дьован подхвана:
— Само че побързайте, Велмон, само тази нощ ви остава.
— Защо? — попита художникът, който наистина приемаше нещата на шега.
Дьован щеше да отговори, обаче майка му му направи знак. Но възбудата от вечерята и желанието да заинтригува гостите си надделяха.
— Е, хайде сега! — промъмри той. — Вече мога да говоря. Няма кой да издаде тайната.
Насядаха около него с разпалено любопитство и той обяви с доволния вид на човек, който съобщава голяма новина:
— Утре в четири часа следобед Шерлок Холмс, великият английски детектив, за когото тайни не съществуват. Шерлок Холмс, необикновеният майстор в разкриването на загадки, невероятната личност, сътворена сякаш цяла целеничка от въображението на някой романист, Шерлок Холмс ще бъде мой гост.
Развикаха се, Шерлок Холмс в Обениврюстик? Значи беше вярно? Наистина ли Арсен Люпен беше по тия места?
— Арсен Люпен и неговата банда не са далеч. Без да броим аферата с барон Каорн, кому да припишем обирите в Монтини, Грюше, Красвил, ако не на нашия национален крадец? Днес е моят ред.
— И ви предупредиха, както барон Каорн?
— Един и същи трик не успява два пъти.
— Тогава?
— Тогава ли?… Тогава ето. Той стана и посочи в един от рафтовете на библиотеката малката празнина между два големи тома.
— Тук имаше една книга, една книга от шестнайсети век, наречена „Хроника на Обениврюстик“ — историята на замъка, построен от херцог Ролон върху руините на стара феодална крепост. Тя съдържаше три гравюри. Едната представляваше отбранителните съоръжения на имението, втората — плана на сградите, а третата — обърнете внимание — чертежа на един подземен проход, единият изход на който се намира извън най-предните укрепления, а другият — тук, където стоим, да, точно в тази стая. И тъй, книгата е изчезнала от миналия месец.