Шерлок Холмс запали фенера и направи няколко крачки в сутерена.
— Вижте, целият механизъм се вижда оттук като пружина на часовник и всичките букви са поставени обратно. Люпен е трябвало салто да ги раздвижи от тази страна на преградата.
— Доказателства?
— Доказателства? Погледнете тази локвичка смазочно масло. Люпен дори е предвидил, че зъбчатките ще имат нужда от смазване — каза Шерлок Холмс не без възхита.
— Тогава е знаел другия изход. — Както и аз. Последвайте ме. — В подземието?
— Страх ли ви е?
— Не, но сигурен ли сте, че ще можете да се ориентирате!
— Със затворени очи.
Те слязоха първо дванадесет стъпала, после други дванадесет и още два пъти по дванадесет стъпала. След туй тръгнаха по един дълъг коридор, чиито запотени тухлени стени носеха следите на няколко ремонта и тук там от тях капеше. Подът бе влажен.
— Минаваме под блатото — забеляза Дьован съвсем успокоен.
Коридорът излезе до едно стълбище от дванадесет стъпала, последвано от други стълбища с по дванадесет стъпала, които те с мъка изкачиха и стигнаха до едно малко разширение, изсечено в самата скала. Пътят свършваше.
— По дяволите — промърмори Шерлок Холмс, само голи стечи, а това е неприятно.
— Да бяхме се върнали измънка Дьован. Защото в края на краищата не виждам защо трябва да зная повече. Достатъчно се образовах.
Но англичанинът вдигна глава и въздъхна с облекчение. Над главата им стоеше същият механизъм като на входа. Достатъчно бе да раздвижи трите букви. Един гранитен блок хлътна. Той представляваше от другата страна надгробния камък на херцог Рулон с гравирани релефно дванадесетте букви ОБЕНИВРЮСТИК. И те се озоваха в малкия порутен параклис, за който англичанинът бе попитал.
— И се стига до господ, тоест до параклиса — каза той, цитирайки края на текста.
— Възможно ли е — викна Дьован, смаян от проницателността и силата на Шерлок Холмс, възможно ли е това просто указание да ви е било достатъчно?
— Ах! — каза англичанинът, — то дори не ми беше нужно. В екземпляра на Националната библиотека контурът завършва, знаете, вляво с едно кръгче, а вдясно, това не го знаете, с един малък кръст, но толкова изтрит, че се вижда само с лупа. Този кръст очевидно означава параклиса, в който сме в момента.
Бедният Дьован не вярваше на ушите си.
— Това е нечувано, изумително и въпреки това просто като за деца! Как никой никога не е проникнал в тази загадка?
— Защото никой никога не е събрал трите или четирите необходими елемента, тоест двете книги и цитатите… Никой освен Арсен Люпен и мен.
— Но аз също — възрази Дьован, — и абат Жели… Ние двамата знаехме толкова, колкото и вие, и все пак…
Холмс се усмихна.
— Господин Дьован, не всички са способни да разгадават загадки.
— Но ето че десет години търся… А вие за десет минути…
— Е! Навикът…
Те излязоха от параклиса и англичанинът извика:
— Я, една кола ни чака!
— Но това е моята кола!
— Вашата? Но нали шофьорът не беше се върнал.
— Наистина… и се питам…
Те приближиха колата и Дьован се обърна към шофьора:
— Едуард, кой ви нареди да дойдете тук?
— Ами — отговори човекът — г-н Велмон.
— Г-н Велмон? Значи сте го срещнали?
— На гарата и той ми каза да се върна до параклиса.
— Да се върнете до параклиса! Но защо?
— За да чакам господина… и приятеля на господина. Дьован и Шерлок Холмс се спогледаха:
— Той е разбрал, че решаването на загадката ще бъде играчка за вас. Изящно поднесени почитания.
Усмивка на задоволство сви тънките устни на детектива. Почитанията му харесваха. Поклащайки глава, той каза:
— Мъж е! Разбрах го още като го видях.
— Значи вие го видяхте?
— Разминахме се преди малко.
— И вие знаехте, че това е Орас Велмон, искам да кажа.
— Арсен Люпен?
— Не, но бързо се досетих по леко ироничното му поведение.
— И го оставихте да се измъкне?
— Честна дума, да… а държах и силна карта… петима полицаи, които минаваха.
— Но дявол да го вземе! Трябвало е да се използва случаят… тогава или никога!
— Именно, господине — каза англичанинът високомерно, — когато се отнася до противник като Арсен Люпен, Шерлок Холмс не използва случаите… той ги създава…
Но времето напредваше и тъй като Люпен бе проявил трогателното внимание да изпрати колата, трябваше да се възползват незабавно. Дьован и Шерлок Холмс се настаниха в дъното на удобната лимузина. Едуард завъртя манивелата и потеглиха. Ниви и дървета пробягваха от двете им страни. Меките гънки на областта Ко се изравниха пред тях. Внезапно погледът на Дьован бе привлечен от един малък пакет, поставен в един от джобовете на колата.