Барон Сатана се страхува. Той се страхува не за себе си, а за натрупаните богатства, събирани с такава упорита страст и проницателност на любител, когото и най-лукавите търговци не са успели да подведат. Той ги обича. Той ги обича алчно като скъперник и ревниво като влюбен.
Всеки ден при залез слънце четирите обковани с желязо порти в двата края на моста и входът на почетния двор се затварят и заключват. При най-малък допир електрически звънци пронизват тишината. Откъм Сена — никаква опасност, скалата е отвесна.
И ето, през един септемврийски четвъртък пощенският раздавач се появи, както винаги, в края на моста. И както всеки ден, сам баронът открехна тежкото крило.
Той огледа най-внимателно човека, сякаш не познаваше от години това весело добро лице и тези по селски хитровати очи, а човекът му рече със смях:
— Все съм си аз, господин барон. Не е някой друг в моята куртка и с моята фуражка.
— Кой знае? — промърмори Каорн.
Раздавачът му предаде цял куп вестници. После добави:
— А сега, господин барон, нещо друго.
— Друго?
— Едно писмо… и то препоръчано.
Усамотен, без нито един приятел или някой, който да се интересува от него, баронът никога не получаваше писма и това тутакси му се видя като лошо знамение, даващо основание за безпокойство. Коя бе тайнствената особа, която го преследваше с писма в убежището му?
— Трябва да подпишете, господин барон.
Той подписа, мърморейки. После взе писмото, изчака раздавачът да изчезне зад завоя и след като направи безцелно няколко крачки, облегна се на парапета и разкъса плика. Той съдържаше един кариран лист със следния ръкописен адрес: Затворът Санте, Париж. Погледна подписа: Арсен Люпен. Смаян, той прочете:
Господин барон,
В галерията, която свързва двата Ви салона, има една картина на Филип дьо Шампен — великолепно изпълнение, което безкрайно ми харесва. Вашите Рубенсови картини са също по вкуса ми, както и най-малкият Ви Вато. В салона отдясно ми правят впечатление бюфетът Луи XIII, стенните килими от Бове, масичката стил ампир от Жакоб и шкафът стил ренесанс. А отляво — цялата витрина с бижута и миниатюри. Засега ще се задоволя с тези предмети, които, надявам се, лесно ще се пласират. Моля Ви, с една дума, да ги опаковате както трябва и да ми ги изпратите с платена такса на гара Батинъол до осем дни… в противен случай лично аз ще се погрижа за тях през нощта в сряда, на 27 срещу 28 септември. И както ще е справедливо, няма да се задоволя с посочените по-горе предмети.
Бъдете така добър да извините малкото безпокойство, което Ви причинявам, и да приемете моите най-искрени почитания.
Арсен Люпен
Р.S. В никакъв случай не ми изпращайте най-големия Вато. Макар да платихте за него тридесет хиляди франка в дома за разпродажби, това е само копие.
Оригиналът е бил изгорен от Барас по време на Директорията, при една нощна оргия. Направете справка в неиздадените мемоари на Гара.
Не държа също на верижката в стил Луи XV, чиято автентичност ми се вижда съмнителна.
Това писмо потресе барон Каорн. И друг някой да го бе подписал, пак щеше да го хвърли в паника, а това бе подписът на Арсен Люпен!
Ревностен читател на вестниците, в течение на всичко, което ставаше в света на кражбите и престъпленията, той беше осведомен за всички подвизи на пъкления крадец. Разбира се, той знаеше, че арестуван в Америка от своя враг Ганимар, Люпен е наистина затворен, че се води следствие — и то с колко труд! Но знаеше също, че от него може всичко да се очаква. Впрочем това точно познаване на замъка, на разположението на картините и мебелите бе един от най-страшните признаци. Кой го бе осведомил за неща, които никой не бе видял?
Баронът вдигна очи и огледа страховития силует на Малаки, стръмния пиедестал, дълбоките води, които го обграждаха, и сви рамене. Не, наистина нямаше опасност. Никой, никой не би могъл да проникне до неприкосновеното светилище на колекциите му.
Добре, никой — а Арсен Люпен? Съществуват ли за Арсен Люпен врати, подвижни мостове, крепостни стени? Каква полза от най-добре замислените препятствия, от най-изкусните предпазни мерки, щом Арсен Люпен е решил да постигне целта си?